Пример от книгата „Работници на вечния живот“ („Obreiros da Vida Eterna), на Андре Луис, чрез медиума Шико Шавиер
„Фабио е един много добър мъж, който има съпруга и деца, но е болен от туберкулоза и е на път да умре и да бъде отведен в Колонията Наш Дом от духовен екип, към който принадлежи и Андре Луис.
Пристигайки там, те виждат бащата на Фабио, който вече живее в духовния свят, който е дошъл, за да даде духовно успокоение на любимия си син. Тогава той започва да обяснява живота на Фабио и причината за сериозната му болест:
– Когато бях инкарниран в тяло, често ме изненадваше крехкото здраве на синът ми Фабио, когато беше дете. От ранна възраст забелязах вродената добродетел, склонността към праведност и справедливост, вродените предразположения за делата на живата вяра. Прекарах дълги нощи в оправдана бащинска загриженост с оглед на несигурното бъдеще. Как съм могъл да дам живот на дете с душа толкова чувствителна и красива, като неговата, в такова едно несъвършено тяло?
На дванадесетгодишна възраст той беше поразен от двойна пневмония, която почти го отне от нашия живот. Един приятел лекар привлече вниманието ми към слабостта на момчето. Ние обаче бяхме твърде бедни за да опитаме скъпи лечения в санаториуми.
И така преди навършване на четиринадесетгодишна възраст, след като завърши курс по грамотност, ние го изпратихме на една платена работа, поради наложителното изискване да се за изкарва за хляба на масата.
Като баща аз знаех, че Фабио искаше да продължи да учи, за подобряване на интелектуалните способности, особено предвид неговите наклонности към рисуването и литературата, защото, не рядко го изненадвах да гледа с меланхолия училището в съседство на нашата къща, и натъжено да наблюдава учениците в празничните си ленти.
Условията ни на живот обаче изискваха едни огромни усилия; и синът ми, хвърлен в тази битка от много рано, не получи възможност за художествените творби, за които си мечтаеше. Изолиран в цеха по механика, в една прекалено тежка среда за физическото му тяло, той не можа да понесе дълго време такава среда, и бързо се сдоби с белодробна туберкулоза.
– Но завръщайки се към духовния план успяхте ли да разберете определящата причина за физическото положение на Фабио? – попитах аз.
– Това беше един от първите въпроси, които потърсих да си изясня. След известно време получих надлежно обяснение…
Моят син и аз бяхме заможни земеделци от старата провинциална аристокрация на Рио де Жанейро. По онова време, не твърде отдавна, Фабио, с друго име и в друго тяло, тогава отново беше мой син. Аз го възпитах показвайки открито обичта си и неведнъж го изпратих в Европа, загрижен за повишаване на интелектуалния му стандарт, уверен в нашето превъзхождащо останалите финансово положение. И двамата обаче допуснахме сериозни грешки, особено в директните си отношения с потомците на африканските роби.
Синът ми беше чувствителен и щедър, но прекалено суров към слугите в най-трудните задачи. Бяхме ги събрали в сензалата – помещението за живот на робите, и поради жестоката си строгост, ние загубихме голям брой сътрудници от замърсения въздуха, от вредната конструкция, която Фабио остави непроменена, просто за да поддържа своята гледна точка (..).“
684 – Какво трябва да се мисли за онези, които злоупотребяват с властта си, налагайки прекомерен труд на по-нисшестоящите си?
АЛАН КАРДЕК, Книга на Духовете
„Това е едно от най-лошите деяния. Всеки един, който има управленческа власт, е отговорен за прекомерната работа, която налага на по-нисшестоящите си, защото, вършейки това, той нарушават Божия закон.“ (273)
Това е проблем често срещан в наши дни. Невежеството по отношение на последиците е причина толкова хора да си позволяват заради собствената си материална изгода и желание за бързо забогатяване да нарушават човешките права на своите работници.
А последиците от подобно престъпление за духа, който го извършва може да са доста сериозни. Малък пример – ако поради експлоатация на труда на работниците си един собственик на фирма причини влошаване на тяхното здраве, например загуба на зрение, дълготрайно увреждане на части на тялото, други органи и т.н., това уврежда неговия собствен периспирит – там се появяват черни петна, които духа ще чувства като тежест и мъка, и той със сигурност ще трябва да изкупи неразумността си в друго прераждане, където да понесе върху собственото си физическо тяло страданията косвено причинени на подчинените му работници, за да може да се пречисти наново и да олекоти духа си от тези кармични задължения.
Примерът на Фабио е красноречив до какви по вид изкупления и поправки водят наши действия, когато злоупотребим с властта си над своите подчинени.
0 Коментара