АЛКОХОЛИКЪТ
Спиритистка среща за духовно подпомагане от вечерта на 12 януари 1956 г.
Книга: Гласове от Великото Отвъдно ( Vozes do Grande Além)
С вълнение нашата група прие посещението на Жоаким Диас, един беден страдащ дух, който ни донесе болезнения разказ за своето преживяване, от който събрахме изобилен материал за изучаване и медитация.
„Алкохолик!
Коя друга дума съществува на Земята, натоварена в себе си с толкова много потенциал за престъпление?
Алкохоликът не само е унищожителен за самия себе си. Това е опасен инструмент на мрака, жив мост за разрушителните сили на чистилищните духовни зони.
Огънят, който причинява опустошение, се появява в една искра.
Алкохолизмът, който води до мизерия, се ражда в една чашка.
От искра на искра огънят се превръща в поглъщащи пламъци.
От чашка на чашка пристрастяването достига до престъпност.
Днес дрипава душа, която беше човек, признавам, че вчера моята трагедия започна така…
Един невинен аперитив…
Един час на забавление…
Една празнична нощ…
Бях един щастлив и трудолюбив човек, живеех в компанията на родителите си, жена ми и малкия си син.
Възникна обаче един случай, когато имах нещастието да отпия няколко глътки от ужасната отрова, маскирана като елегантна напитка, опитвайки се да прогоня малките проблеми от живота, и оттогава се превърнах в заразна зона за лешоядите на жестокостта.
Старите дезинкарнирани врагове на нашия семеен отбор направиха от мен свой преводач.
Не след дълго изоставих работата, избягах от хигиената и подкопах морала си, заменяйки щастливия дом за нещастната механа.
Пиейки за себе си и за всички пристрастени същества, които ни тормозеха у дома, аз фалшифицирах документи, убивайки баща си с неподходящи лекарства, след като го бях хвърлил към крайна съсипия.
По-късно, когато станах озверял и безразсъден, ударих майка си, причинявайки ѝ болестта, която я отнесе в гроба.
След известно време принудих жена си да стане проститутка за да я изнудвам за пари, като я убих в една ужасна нощ и накарах нещастницата да повярва, че се е отровила със собствените си ръце; от сина си направих един млад разбойник и пияница, много рано елиминиран от полицията…
Социален подлец, аз пожънах само мерзостите, които посях.
Много пъти, в проблясъци на яснота, съвестта ми ме увещаваше:
– Все още е време! Започни от начало! Започни от начало!
Въпреки това аз се превърнах в един разбит човек, заобиколен от сенките на онези, които както мен във физическото си тяло се бяха посветили на престъпност и пристрастеност. И тези сенки ме заобикаляха припряно, крещейки неудържимо:
– Пий и забрави! Пий, Жоаким!
И аз се напивах, нетърпелив да забравя самия себе си, докато острия делириум не ме блокира в едно легло на горчивина и нищета.
Треската, болестта и лудостта погълнаха плътта ми, но не усетих посещението на смъртта, защото бях привлечен набързо към тълпата от престъпници, към които преди това бях привързан.
Понасях техния натиск, асимилирах претенциите им и, заедно с тях, отново опитах да се напия.
Механата беше моят свят, а аз живеех като един луд без отговорности…
Уви обаче! Дойде моментът, в който вече не можех да утолявам жаждата си!…
Недоволството ме опустошаваше отвътре щом устните ми дори леко не можаха да докоснат и една капка от изкусителната течност.
Съжалявайки за необяснимото прекратяване, което утежняваше страданията ми, аз се отдалечих от спътниците си, за да скрия нещастието, на което се виждах подложен.
Вървях без посока, измъчен и почти полудял, докато не се озовах проснат върху едно трънливо легло върху суха земя…
Над мен напълно властваше неумолима жажда…
Напразно виках за помощ, завиждайки на подземните червеи.
Никоя дума не можеше да опише страданието, с което помолих Небесата за една капка вода, която да спре халюцинациите на вкусовите ми клетки…
Моето мъчение надмина всяко човешко изражение…
Това не беше нищо друго освен огън, затворен в мен.
Тогава за мен започнаха изкупителните миражи.
Видях се в една хладна и спокойна нощ, търсейки росата, паднала от небето, за да се заситя най-накрая. Но търсейки плодовете на небесния еликсир, за очите ми те не бяха друго, а сълзите на майка ми, чийто глас ме застигна, оплаквайки в страдание:
– Не ме удряй, синко! Не ме удряй, синко!…
Върнат обратно към бичуването, аз се видях под обновителния дъжд, но, опитвайки се да попия пръските, разпознах в тях сълзите на баща си, чиито последни думи ме накараха да се почувствам обезсърчен и засрамен:
– Сине мой, защо ме съсипа така?
Хвърлих се на земята, потапяйки съществото си в мръсното течение, което бурята винаги сгъстяваше, надявайки се да успокоя ужасната жажда, но в самата кал на наводнението аз открих единствено сълзите на жена си, примесени с болезнени обвинения, бичуващи съвестта ми:
– Защо ме хвърли в калта? И защо ме уби, злосторнико?
Отново се върнах в пустинята, която ме приветства, за да се предам скоро след това на видение на кристални извори…
Побъркан от жажда, аз залепих устата си за извора, който се превърна в чаша с горяща жлъч, от която преливаха сълзите на сина ми, който ми викаше отчаяно:
– Татко, татко, в какво ме превърна?
Навсякъде нямаше нищо друго освен сълзи…
Влачих се по страшните пътеки на моето болезнено поклонение, като прокълнат Дух, който зависимостта е преобразила в отровно влечуго…
Жадувах за вода, за да облекча мъките си, но можех да намеря само сълзи: сълзите на баща ми, на майка ми, на съпругата и сина ми, които ме преследваха безмилостно…
Душа, развълнувана от неописуемо угризение, претърпях страшни изпитания, докато братски ръце ми донесоха благословията на молитвата…
Благочестиви медицински работници на Духовния Живот и вестители на Божествената Доброта, чрез качествата на молитвата, утолиха жаждата ми, поднасяйки ми чиста вода…
Странното ми мъченичество се успокои, въпреки че съвестта ми ме обвинява…
И все пак, подкрепен от онези, които ви вдъхновяват, ви предлагам тъжния пример на моят конкретен случай за предупреждение на онези, които започват от чашка на чашка, от невинния аперитив, в час за забавление или в празничната нощ, спускайки се неподготвени към дисбаланса и смъртта…
И докато ви говоря, с моето страдание, превърнато в думи, ви моля за милостинята на приятелските мисли, за да мога да се върна към самия себе си, в мрачното пътуване по собствената реставрация.
Книга: Гласове от Великото Отвъдно ( Vozes do Grande Além)
Различни духовни автори.
Психографирана от Шико Шавиер
Свободна воля. Алкохолизъм и свободна воля. Последици от алкохолизма върху периспирита – Урок 90
0 Коментара