Духовен автор Ирмао Х, чрез медиума Шико Шавиер, книга „Приказки и Апологети“

В ослепителния пейзаж на Висшите Сфери няколко пратеника се събраха за едно любопитно събитие.

Те идваха от различни места и носеха цветя за важно претегляне на заслугите.

На огромния площад, павиран с една подобна на нефрит субстанция, многоцветни колони показваха гирлянди с ненадмината красота.

Рози във всякакви форми и превъзходни Карамфили; Гераниум и Глициния, Лилиуми, Незабравки и Хризантеми възхваляваха Мъдростта на Създателя в грандиозен празник на цветове и парфюми.

Облечени в блестящи одежди, духовни служители идваха и си отиваха, чакайки ангелските съдии.

Уникалната изложба имаше за цел да удостовери съществуването на божествена светлина в множеството екземпляри, които се подреждаха там, обявявайки, че екземплярите с най-високо съдържание на небесна светлина ще бъдат отведени до Трона на Вечния, като почит към любовта и признание за работниците на Доброто.

Не мина много и съдиите се появиха. В атмосфера на всеобщо очакване трима емисари на Върховното Величество минаха през позлатените филигранни врати и след любящи поздрави започнаха работата, която им се полагаше. Този, който имаше най-високо йерархично положение носеше в ръцете си полупрозрачна ленена кърпа, единственото устройство, което със сигурност щеше да използва при задачата по анализа на изложените съкровища.

Пред всеки цветен екземпляр имаше една малка комисия, представляваща духовната служба, в която беше избран.

Първата група се приближи, като донесе шепа рози, изтъкани с емоциите на майчина обич, които, хвърлени върху кърпата, изпращаха меки лъчения в неописуемо синьо, а ангелите благославяха отдадеността на майките, които пазят Божиите съкровища, в положението си на незнайни героини!

Скоро след това брилянтна група ликуващи Духове постави корона от лилии върху уникалното пано плат, образувана от пламенните вибрации на благочестиви души, които се бяха посветили в храмовете на култа към вярата. Сапфирени лъчения прекосиха пространството и небесните посланици похвалиха светите служби на всички религиозни по света!

След това една радостна младежка комисия донесе за изпита един деликатен букет от Лилиуми, структуриран в мечтите и надеждите на младоженците, които знаят как да пазят Божествената Благословия, и зелени лъчи с неописуема яркост се прожектираха във всички посоки, докато емисари на Всемилостивия възпяваха хваления към освещаващите чувства на душите!

Красиви деца бяха носители на ненадминати венци от Жасмини, родени от детската нежност, и които, поставени върху плата, излъчваха най-бялата светлина, подобна на нишките на зората, падащи върху снега!

След това малка група от просветлени същества постави под очите на ангелите един красив венец от червени Карамфили, събрани в отречението практикувано от мъдреците и героите, в служба на Човечеството, като излъчваха червени сияния, които сякаш бяха съставени от ефирни рубини!

И така, всяка комисия подложи скъпоценностите, които носеше на процеса по селекция.

Предаността на родителите, съпружеските връзки, отдадеността на децата, обичта на истинските приятели, предаността в най-различни нюанси там беше великолепно представена от цветя с кореспондираща същност.

На последно място дойде най-скромната комисия на празника.

Четири души, разкриващи характеристики на изключителна простота, се появиха с едно грозно и тъжно снопче стебла.

Това бяха набръчкани рози, лилавеещи на цвят, показващи полубели точки подобни на петна, които цъфтяха по бодливи, неприятни стебла…

Поставени обаче върху вълшебната кърпа, те се подпалиха със слънчева светлина, и от залата се излъчиха към необятността на Небесата!

Трите ангела паднаха на колене. Неочаквана силна емоция изпълни със сълзи удивените очи на огромното събрание. И тъй като някои от присъстващите плачеха, с неизказани въпроси, великият съдия на събитието уточни, развълнуван:

— Тези цветя са Розите на Любовта, които редки работници на Доброто култивират в сенките на ада! Те са слава на чистото чувство, на истинското братство, на върховното посвещение на добродетелта, защото само души, освободени от всякакъв егоизъм, успяват да служат на Бога, сред измета на сенките!… Бодлите, които изпъкват агресивно върху стъблата, символизират преодолените трудности; пурпурните венчелистчета обозначават покаянието и утехата на онези, които вече са се прехвърлили от запустението в надеждата, а белите точки изразяват тихия и скръбен плач на анонимните герои, които умеят да служат, без да се оплакват!…

И сред песни на преливаща радост, странните Рози се издигнаха сияещи към Рая…

О вие, които се борите по осеяната с камъни пътека всеки ден, изсушете сълзите си и чакайте! Най-възвишените цветя за Небето се раждат на Земята, където спътниците на добрата воля знаят как да живеят за победата на доброто, с потта на непрестанния труд и с тихите сълзи на собствената си саможертва!…


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *