Награда за саможертвата

От книгата: „Alvorada Cristã“ (Християнско Разсъмване)
продиктувана от Духа: Нейо Лусио
психографирана от медиума: ШИКО ШАВИЕР

Трима братя, отдадени на Исус прочели в Евангелието, че всеки човек винаги ще получава според собствените си дела и обещали на Учителя да изпълнят заръката му.

Първия брат се позиционирал в памуковата индустрия. Той се посветил на работата толкова много, че след 25 години станал главен управител на фабрика и получил названието истински защитник на хората. Той с лекота печелел много пари и поддържал нещастни и страдащи хора. Той споделял задачите и спечеленото с работниците със справедливост и доброта.

Вторият брат бил много отдаден на учение и станал прословут съдя. Въпреки уважението и почитта на гражданите към него той никога не забравил обещанието поето пред Евангелието. Той защитавал онеправданите, помагал на онези, които живеели в бедност и освободил много затворници, арестувани от злонамерени хора. От съдя до законодател той сътрудничил в създаването на полезни и просветляващи закони. През целия си живот той живял честно, праведно и достойно.

Третия брат обаче бил парализиран. Той не можел да използва с лекота своя интелект. Той не можел да управлява една фабрика, нито да контролира един съд. Неговите парализирани крака не му позволявали да се движи. Негов дом бил неговото легло. И все пак той си спомнил, че може да се моли за другите и започнал да се моли за жената, която извършвала домакинството в собствената му къща.

Той забелязал нейната тъга и плач, и дискретно и с братско чувство изслушал скърбите, които я измъчвали. Той подходил към нея нежно и я помолил да се моли, като поиска от Бог да и донесе утеха.

И няколко дена по-късно, доведени от благодарната помощничка, други страдащи дошли за да го помолят да се моли за тях. Скромната стая посрещнала една тълпа от нуждаещи се хора. Той се молел, следван от всички и им давал цялата усмивка на този, който се уповава на Бога. Той коментирал за ползите от болката, говорел за своето упование в Божието Царство. Той им предал своите собствени емоции и енергия в святата си задача в служба на добротворството. Той написал много писма, утешавал вдовици, сираци, болни и нещастни, вдъхвайки в сърцата им покой и кураж. Той толкова много работел за другите, че забравил себе си; толкова много, че очите му ослепели. Но дори сляп той не бил сам. Той продължил да сътрудничи на страдащи хора чрез молитва помагайки им още повече.

Тримата братя починали в напреднала възраст с малка разлика в дните…
Когато били събрани в Духовния Свят дошъл един Ангел да премери техните дела.
Притежателя на фабрика и съдията донесли огромни торби пълна с пари и съдебни решения, които били помогнали на много хора. Братът, който се молел донесъл само една малка книга, в която бил записал молбите на другите.

Първият и вторият брат били благословени в резултат на ползите дадени на другите. И все пак, когато Ангелът отворил книгата една голяма светлина излязла от нея, която осветила цялото място с една бляскава корона.
Везната не била в състояние да премери нейното величие.
Тогава Посланикът (има се предвид Ангела) казал:

„Твоите братя са благословени в Дома на Отца в резултат на ползите предоставени на онези в нужда. И все пак, не е много трудно да се помага с пари. Но ти си благословен, защото си отдал себе си. Това е освещаваща любов. Ти си пожертвал ръцете си, очите си, сърцето си, силите си, чувствата си и времето си в полза на другите. Законът на Саможертвата определя, че твоята позиция е по-висока.“

И скромният слуга бил отведен до едно по-висше място, където започнал да упражнява власт над мнозина.