книга „Histórias e Anotações“
духовен автор ИРМАО X,
психографиран от Шико Шавиер
За да си сътрудничим в подпомагането на г-жа М., приета в едно психиатрично заведение, ние се консултирахме с нейния личен дневник, от чиито страници ще извадим само няколко конкретни наблюдения, относно собствената ѝ нагласа по отношение на майчинството.
„1955 г.:
6 май – И най-накрая се омъжих. Щастлива съм, много щастлива …
8 юни – Алфредо ми говори днес за възможността да имаме деца. Аз не съм съгласна. Деца за да ме унищожат? Каква идея само! …
4 ноември – Леля ми Емеренсиана потвърди, че симптомите ми са на бременност. Уплашена съм. Алфредо не трябва да знае. Ще намеря начин да се отърва от това.
1956 г.:
4 януари – Моята леля Емеренсиана каза, че не е препоръчително да оставаме без деца, че бракът включва много сериозни задължения пред съдбата и – бедната ми свята старица! – тя се опита да ми обясни, че има духове от минали времена, които са обвързани с нас, и на които сме призовани да дадем ново тяло, чрез нашия дом, и че само по този начин ще изкупим дълговете си от други съществувания. Аз не разбрах нищо.
8 септември – Сънувах ужасен сън. Озовах се изправена пред двама млади хора, в които бях запалила опустошителна страст. Всичко това усетих, разбрах и видях в съня … Те се унижаваха взаимно пред мен, докато единият от тях не извади пистолета си и застреля другия, а след това се самоуби. След тъжната сцена ми се стори, че се озовах на един голям облак, и бягах от двамата, като в същото време чувах как викат подире ми: „Убийца! Убийца! … ”
Събудих се уплашена и сега съм болна. Разказах случая на леля Емеренсиана и тя заяви, че вярва, че в паметта ми са се върнали миналите ми животи, и че аз вероятно съм провокирала смъртта на тези млади мъже и че сънят може би е едно предупреждение от Духовния План, за да реша аз да ги приема сега, като деца, в сърцето ми и в дома ми … Аз не приемам тези суеверия.
1958 г.:
7 май – отново сънувах двете момчета, как се избиват заради мен. Разговорът за децата беше подновен от леля Емеренсиана и мен, в присъствието на Алфредо. Моят съпруг признава така нареченото прераждане и иска деца. Аз не понасям нито едната, нито другата тема.
7 ноември – Не понасям толкова много хора да ми говорят за деца. Мразя ги!
1960:
5 януари – днес направих нов аборт. Дона Антония ми призна, че ако бях оставила бременността, щях да имам близнаци. Пази Боже!
1961г.:
6 декември – Имам усещането, че силите ми отслабнаха много след втория аборт. Тъжна съм и съкрушена … И ужасният сън винаги се връща …
1963 г.
10 септември – Съпругът ми и леля Емеренсиана ме заведоха в една Спиритистка група, за да чуя лекции по въпросите на прераждането. Те искат аз да поправя здравето си чрез проповеди. Една мила дама ме увери, че аз ще се оправя, ако реша да стана майка, добавяйки, че онези мъже, които виждам в сънищата си почти постоянно, са същности, с които съм се ангажирала в минали животи и които се нуждаят от мен за да се преродят на Земята. Аз не знам нищо за това и нито искам да знам.
1965 г.:
9 юни – Чувствам се нервна, много уморена, писна ми от лекарства. И сънищата ми сега изглеждат като едни постоянни халюцинации. Понякога почти успявам да повярвам, че двамата ми обвинители се приближават към мен, дори през деня … Чувам приказки от околните, че съм обсебена и че трябва да стана майка. Общи приказки!
1966 г.:
8 юли – Леля ми Емеренсиана ме информира, че е получила съобщение от Духа на баба ми Кандора, която ми изпратила следното послание: „Ако вие, дъще моя, приемете дезинкарнираните си противници в обятията си на майка, приютявайки ги като свои деца, здравето ви ще се върне … ” Как бих искала да повярвам на тази история!
1967 г. :
8 май – направих нов аборт, но съм по-зле, много разстроена и депресирана …
10 септември – започнах ново лечение на нервите. Единствено мъжете от съня виждам във въображението си и чувам гласове вътре в себе си, които ме осъждат, заплашват …
1968 г.:
2 март – Ще взема всички видове противозачатъчни средства. Не искам деца, определено не искам!
1969 г.:
4 април – Опустошен съм. Главата ми е един хаос. Забелязвам, че дори най-приветливите лекари вече не могат да ме издържат …
18 юли – Нещастните и гротескни фигури от сънищата ми никога не ме напускат. Те приличат на демони, които се борят един срещу друг, и след едни страхотни борби се обръщат срещу мен. Горкият Алфредо! Той е един погубен човек. Откакто леля Емеренсиана почина миналата година, няма кой да ме утеши. Отслабнах. Днес съм сянка на това, което бях … Но най-лошото от всичко е главата … О! Боже мой, кой ще ми помогне да понеса мъчителната и огнена топка, която нося на раменете си? … ”
В този момент приключиха бележките, които ни интересуваха от любопитната тетрадка. И все пак вече знаехме достатъчно, за да помогнем на г-жа М. по някакъв начин при болезнените ѝ кризи в лудницата, съсипана от органични сили и психически покорена от двама безмилостни обсесорни духа – любимите ѝ мъже от друго време и ненавижданите деца, които никога не бяха родени.“
0 Коментара