духовен автор – Ирмао X
От книгата „Писма и хроники„, психографирана от медиума Шико Шавиер
Точно след преврата от 18 Брюмер (9 ноември 1799 г.), когато Наполеон се превърна в първи консул на Френската република, в нощта на 31 декември 1799 г., в сърцето на латинския свят, във Висшите Духовни Сфери се състоя голямо събрание на мъдреци и доброжелателни Духове, за да отбележат значимото навлизане на новия век.
Духове на древни личности от Имперския Рим, понтифици и воини от Галия, забележителни фигури от Испания, се събраха там в очакване на важното събитие.
Легионите на Цезарите с техните знамена, фаланги бойци от галския свят и групи от пионери на испанската еволюция, свързани с множество представители от Америките, заеха видно място.
Но във великия конклав нямаше само латински представители. Духове на бележити гърци, напомнящи за славните изказвания на Акропола, известни израелтяни, напомнящи за Храма в Йерусалим, славянски и германски делегации, знатни личности на Англия, китайски мъдреци, индуски философи, будистки богослови, мъченици на олимпийските божества, авторитетни свещеници на Римската Църква и продължители на Мохамед, можеха да се видят там, като едно огромно призоваване на силите на Науката и Културата на човечеството.
На концерта на сияйните делегации, които се формираха там, с цялото си представително великолепие, се появиха Духове на стари бойци на прогреса, които щяха да се върнат към борбата в плътта (т.е. да се инкарнират отново) или които щяха да я следват отблизо, за да се борят с невежеството и мизерията, в трудоемката подготовка на Новата Ера на братството и светлината.
Във великолепния спектакъл на Висшата Духовност със сияйни души стояха Сократ, Платон, Аристотел, Аполоний Тиански, Ориген, Хипократ, Августин, Фенелон, Джордано Бруно, Тома Аквински, Свети Луи от Франция, Винсент де Пол , Жана д’Арк, Тереза д’Авила, Катерина Сиенска, Жак Босюе, Спиноза, Еразъм, Милтън, Христофор Колумб, Гутенберг, Галилей, Паскал, Сведенборг и Данте Алигиери, като споменаваме само няколко герои и защитници на земното обновление; и на по-малко сияйния план в прекрасен участък имаше работници от по-нисш ранг, включително духовете на много от прочутите загинали на гилотината на революцията, като Луи XVI, Мария Антоанета, Робеспиер, Дантон, мадам Роланд, Андре Шение, Бейли, Камий Демулен и велики фигури като Волтер и Русо.
Бележка – всички тези духове щяха да се върнат след време на Земята за да сътрудничат в обновлението, Исус им беше дал този шанс. За това тази духовна среща има такава огромна публика, това са бъдещите съратници.
След бързата дума на някои изтъкнати водачи в посока на телесния план прозвучаха невидими тромпети и след няколко кратки мига от нощната тъмнина, която покриваше гигантското тяло на европейския свят, под попечителството на просветени пратеници се яви едно малко шествие сенки, които изглеждаха странни и колебливи, изправяйки се пред сияйните лъчения на празничния дворец.
Това беше една група души, все още инкарнирани в тела, които, задължени от Небесната Организация, се върнаха към духовния живот за повторно потвърждение на своите ангажименти.
Напред излезе Наполеон, който фокусира интереса на всички околни.
Това със сигурност беше прочутият корсиканец с обичайните си дрехи и характерната си шапка.
Посрещнат от различни личности на Древен Рим, които побързаха да му предложат подкрепа и помощ, той зае едно сияйно кресло, което беше подготвено за него предварително.
Сред тези, които го следваха в уникалното турне, имаше уважавани авторитети, реинкарнирани на планетата, като Бетовен, Ампер, Фултън, Фарадей, Гьоте, Джон Далтън, Песталоци, Пий VII, както и много други шампиони на просперитета и независимостта на света.
Ограничени в духовното тяло, което ги обвързваше със земната плът, почти всички новодошли се къпеха в сълзи от радост и емоции.
Това са духове инкарнирани във физически тела, за това по-рано в текста се казва че са колебливи пристъпвайки към празничното събрание, те нямат тази осъзнатост и не разбират напълно значението на всичко което се случва около тях.
Първият консул на Франция обаче имаше сухи очи, въпреки силната бледност, която покриваше лицето му.
Получавайки похвали от няколко римски легиона, той се ограничи до отговор с дискретни жестове, когато тромпетите прозвучаха по различен начин, сякаш започнаха полет към висините, в посока към необятната безкрайност …
Веднага един път от светлина, подобно на подвижен мост, се проектира от Небесата, свързвайки се с невероятния замък, давайки път на безброй блестящи звезди.
При достигането на деликатната повърхност обаче тези звезди се превърнаха в човешки същества, изпълнени с небесна светлина.
Сред всички тях обаче един се очертаваше по превъзходство и красота. Сияйна диадема блестеше на главата му, сякаш ореол с благословии обграждащ великолепният му поглед, изпълнен с привличане и сладост. В дясната си ръка той държеше един златен скиптър, покрит с възвишени искри …
Невидимите музиканти, чрез преминаващите бризове, избухнаха в една песен на хваление, без ясно изразени думи.
Множеството проявяваше дълбоко благоговение и много от мъдреците и воините, художниците и мислителите коленичиха, докато всички знаменосци снижиха знамената мълчаливо в знак на уважение.
Тогава Наполеон избухна в сълзи и вдигайки се с мъка закрачи напред към пратеника, носещ златния жезъл, и коленичейки застана пред него.
Небесният пратеник, усмихвайки се непринудено, го вдигна бързо и се опита да го прегърне, когато Небесата сякаш се отвориха пред всички, и един глас енергичен и сладък, силен като вятъра и кадифен като пренебрегваната мелодия на извора, извика към Наполеон, който изглеждаше наелектризиран от страх и радост едновременно:
„Братко и приятелю, чуй Истината, която ти говори в моя дух! Ето пред теб е апостола на Вярата, който под егидата на Христос ще разкрие на измъчената Земя един нов цикъл на познание.
До вчера Цезар, а днес водач, издигни култа на твоето почитание пред Папата на Светлината! Поднови, пред Евангелието, ангажимента да му помогнеш в делото му в прераждането! …
Тук с нас са се събрали лидери от всички времена. Патриоти на Рим и Галия, генерали и войници, които са те придружавали в конфликтите на Фарсалия, Тапс и Мунда, от битките при Герговия и Алезия (*) , тук те те изненадват със симпатия и очакване …
(*) Това позоваване на битки на Гай Юлий Цезар се случва, защото представлява една от предишните инкарнации на Наполеон.
По-рано, на трона на абсолютната власт, ти претендираше за потомък на боговете, за да доминираш на Земята и да унищожиш враговете … Сега обаче Върховният Господ ти е дал остров, изгубен в морето, като твоя рождествена люлка, за да не те поблазни ефимерното значение на човешката слава и да решиш да се върнеш в сърцето на хората, които някога си унижавал и подигравал, за да може да им гарантираш гигантската мисия, заедно с Човечеството, през века, който предстои да започнем.
Поставен от Небесната Мъдрост в положението на командир за да внесеш социален ред в морето от кръв на Революцията, не забравяй мандата, за който беше избран.
Не вярвай, че победите, за които беше изпратен в Консулството, трябва да се придават изключително на твоя военен и политически гений. Волята на Господ се изразява в обстоятелствата на живота. Помажи себе си със смелостта да управляваш без амбиции и да ръководиш без омраза. Прибягвай до молитва и смирение, за да не се хвърлиш към бездната на тиранията и насилието! …
Назначен да затвърдиш мира и сигурността, необходими за успеха на безкористния апостол, който ще разкрие Новата ера, ти ще бъдеш посетен от чудовищните изкушения на властта.
Недей да се омайваш от суетата, която ще се стреми да увенчае челото ти … Помни, че страданието на френския народ, преследван от бичовете на гражданската война, е цената на човешката свобода, която трябва да защитаваш до саможертва. Не се опозорявай с робството над слаби и потиснати народи, и не опетнявай своите ангажименти със нетолерантност и отмъщение! …
Помни, че подчинявайки се на предписанията от миналото, ти си прероден, за да гарантираш духовното служение на ученика на Исус, който се връща към земното преживяване. Възползвай се от възможността да осветиш възвишените принципи на добротата и прошката, на служенето и братството на Агнеца Божий, който ни чува в прославения си трон на мъдрост и любов!
Ако изпълниш своите обещания, ти ще завършиш мисията си с признанията на поколенията и ще разчистиш едни по-високи хоризонти на живота, но ако отговорностите ти бъдат пренебрегнати, мрачни страдания ще се натрупат над главата ти в течение на живота ти, които ще се превърнат в тъмни стенания в обширна пустиня.
В рамките на новия век ще започнем подготовката за третото хилядолетие на Християнството на Земята.
У хората ще възникнат нови представи за свободата, науката ще се издигне до неопределими висоти, културните нации завинаги ще изоставят пленничеството и трафика на свободни създания, а религията ще развърже оковите на мисълта, които и до днес затварят най-добрите стремежи на душата в ада без прошка! …
Затова поверяваме на твоя доблестен дух политическото управление на новите събития и нека Господ те благослови! … „
Песни на радост и надежда обявиха в небесата идването на 19 -ти век, когато Духът на Истината, последван от няколко сияйни кохорти, се върна във Висините, а незабравимото събрание се разпусна …
Апостолът, който щеше да бъде Алън Кардек, подкрепяйки Наполеон за ръцете, го прегърна до гърдите си и го придружи доброжелателно, докато той отново бе свързан с плътското тяло, в собственото си легло.
На 3 октомври 1804 г. пратеникът на обновлението се прероди в един благословен дом в Лион, но Първият Консул на Френската Република, веднага щом се освободи от благотворното и протективно влияние на Духът на Алън Кардек и неговите сътрудници, които се връщаха, малко по малко, към интеграция с плътта (инкарнирайки се) уверени и оптимистични, то наметнат с пурпура на суверен и опиянен от власт, Наполеон се провъзгласи за император на 18 май 1804 г., нареждайки Пий VII да дойде да го короняса в Париж.
Наполеон обаче, превръщайки небесните дарове в кървави приключения, беше набързо поставен, по решение на Висините, в лечебната самота на Света Елена, където очакваше смъртта, докато Алън Кардек, приглушавайки собственото си величие, в скромната роля на един учител, често измъчван и разочарован, като прост човек от народа, даде пълно изпълнение на божествената мисия, която донесе на Земята, откривайки ерата на Християнския Спиритизъм, която постепенно във всички краища на света ще бъде счетена за възвишено прераждане на светлината за целия свят.
духовен автор – Ирмао X
От книгата „Писма и хроники“, психографирана от медиума Шико Шавиер
0 Коментара