Историята на Сабино – едно дете джудже

Книга: „Действие и Противодействие“, чрез медиума Шико Шавиер

Персонажи:
Силас, наставникът на Андре Луис.
Полиана, майка на Сабино.
Сабино – дете джудже със сериозни физически и психически увреждания

След минути се озовахме сред един беден и тъжен селски пейзаж. В хижа, една нещастна жена лежеше увита в парцали, върху сламена подложка на пода, а на няколко метра от нея едно окаяно парализирано джудже имаше изражение на лицето си на пълен идиотизъм.

Обхващайки ги с поглед, нашият наставник докладва:
-Тук имаме нашата сестра Полиана и Сабино, нещастният ѝ син, който Небесната сила ѝ повери. Духовно и двамата са под опеката на нашата колония, по каменистия път на пренастройката. „

Накланяйки се към нещастната жена, той се заслуша в гърдите ѝ, обяснявайки:
– Спешен случай. Отслабените съдове на сърцето заплашват със скорошно спукване. Внезапното спиране на централния орган може да се случи във всеки един момент. Полиана обаче се нуждае от повече време в тялото си, тъй като детето не може да се лиши от грижите ѝ. Те са обвързани в едно и също изпитание и имат изключителен флуиден афинитет, което прави така че те взаимно да се подхранват. По този начин дезинкарнацията на майката би се отразила смъртоносно на сина.

Силас потърси в хижата нещо, което можеше да помогне като начин за облекчение, обаче там имаше само една стара стомна, която съхраняваше малко количество вода.

Асистентът ни информира, че пациентката изисква незабавно лечение, но размишляваше, че по това време през нощта не би било лесно да доведем инкарниран спътник до това изоставено място, нито пък разполагахме с някакви ресурси там. И все пак го видяхме да прилага пасове върху глотиса на пациентката с видимо внимание.

Скоро след това той насочи флуидни ресурси във водата.
Разбрахме, че Силас бе активирал жаждата на пациентката, принуждавайки я да използва водата, вече превърната в медикаментозна течност.

Изразходвайки огромни усилия, Полиана изостави леглото и взе стомната. След като отпи няколко глътки, тя се успокои, почувства се облекчена от мъките си, сякаш беше пила от една силна успокояваща отвара.

Тогава водачът на нашата екскурзия, галейки я по челото, ѝ предаде ободряващи сили.

След няколко минути Полиана се показа напълно извън физическото тяло, но без необходимата духовна яснота, за да идентифицира нашето присъствие. Въпреки това, подчинена на магнетизиращото ръководство на Силас, тя се надигна автоматично.

Обгърната от него и последвана от нас двамата, ние потърсихме близката гора.
Болната жена, отсъстваща от плътското тяло, като в един утешителен сън, беше удобно настанена от Силас върху мека подложка от трева, чувствайки се спокойна и лека …
След тази операция Асистентът ни призова на молитва и помоли Отца да благослови и да даде сили на тези два Духа.

И като един отговор от Висините, там в гората видяхме пет пламъка, в различни точки на пространството, които бързо се приближаваха към нас…

Идвайки близо до нас, те се превърнаха в спътници, които ни поздравиха.

Много скоро фините енергии на Природата, свързани с флуидите от лечебните растения, бяха донесени на пациентката, която ги вдиша и скоро видяхме Полиана изненадващо обновена, готова да се върне във физическото си тяло за необходимото възстановяване.

Докато тя отваряше очите си, утешена, Силас изясни:

„Подобренията, придобити от периспиритуалното тяло, бързо ще бъдат усвоени от клетките на материалното тяло. Земните лекари знаят, че сънят е едно от най-ефективните средства на изцелението. Защото, отсъствайки от тялото, душата често е в състояние да осигури огромни ресурси за възстановяване на плътското средство, в което провежда своето стажантство в света. „

След това Силас ни покани да наблюдаваме органичното поле на Сабино. Отвън той беше една болезнена маска на аномалии и отклонения. Съсухрено, с размери не повече от деветдесет сантиметра и с една голяма глава, неговото деформирано тяло излъчваше зловонни миризми, като вдъхновяваше и състрадание и отвращение. Физиономията показваше маймуно подобна конфигурация, показваща, обаче, в безсъзнателната усмивка и полу-ясни очи израз на един тъжен клоун.

Асистентът ни препоръча да се вслушаме в неговото вътрешно поле и разсъждавайки над това, след няколко минути внимание, аз възприех неговия мисловен пояс, наблюдавайки отделни негови спомени …

Демонстрирайки един живот, съществено отдалечен от реалността, паметта на Сабино беше потопена в странни картини.

Уплътнени пред нашето духовно виждане, неговите мисли придобиха консистенция взеха последователност, принуждавайки ни да го възприемем такъв, какъвто той се чувстваше наистина. Видяхме го в дворцови дрехи как оказва влияние върху важни личности от обществото за извършване на скрити престъпления, като винаги завършваха с изтезание на народа. Вдовици и сираци, скромни работници и мизерни роби дефилираха по екраните на сложните спомени. Аристократичните дворци и маси, препълнени с храна, съставяха с пищни подробности спомените, които изпълваха духа му … И редом до него винаги една и съща жена, чийто превъзходен облик разкриваше Полиана, същата тази Полиана, която лежеше безпомощна на сламената подложка.

Покрити в мрак, ние идентифицирахме двамата обградени от лукс и злато, изцапани, обаче, с кръв, към която те се показваха напълно безчувствени …
Разбрахме без затруднения, че те спазват тъмни ангажименти един към друг в сферата на жестокостта.
Сабино, гордият джентълмен нямаше представа за Сабино, парализираното джудже.
В абсолютна интроспекция той съживяваше миналото с рафиниране на себелюбието, показвайки се в позицията на човека, заблуден от лъжливо превъзходство над своите събратя.

Възприемайки нашето недоумение, Силас отбеляза:
– Разбира се, няма да чуем изречена дума, както се намира в състояние на немота и глухота, но ние можем да се консултираме мислено, тъй като той ще реагира с мисъл, отговаряйки на въпросите ни чрез мисловен разговор. За това обаче е от съществено значение да му окажем лечение заради личността, която той си мисли, че живее … Нека си го представяме като барона С …, титла, с която е парадирал през последното си съществуване и с която той катастрофално се погуби в мрака на престъпността и суетата.

Наблюдавайки червените петна в живите картини на ярките спомени, в които той се беше затворил, попитах с естествена сериозност, която преживяването изискваше: – Бароне, защо има толкова много кръв по твоя път?
Забелязах отлично, че той не е уловил въпроса ми с материалните тъпанчета, а е схванал въпроса под формата на една идея, отговаряйки ми следното:

– Кръв и сълзи, да!… Имах нужда от голяма доза такъв материал в начинанията си. Кой триумфиращ победител в света няма кръв и сълзи в основата на пирамидите си на богатство или политическо господство, върху които те се облягат? Животът е една система на борба, в която Човечеството е разделено на две противоположни области – тези, които завладяват и тези, които са завладени. Аз съм един благородник. Нямам склонност да губя! Какво значение има страданието за слабите, ако смъртта за тях означава почивка и милост?

Асистентът поясни:

– Следователно е лесно да заключим, че за земната наука Сабино е слабоумен, парализиран, глух и ням по рождение … За нас обаче той все още е един опасен затворник, в клетката на материалното тяло, без никаква представа какво се случва, такъв е егоизмът, който все още замъглява душата му … Жаждата за подли придобивки и злостна гордост са покварили личния му живот, поставяйки го в ужасен лабиринт от зловещи грешки, които за него водят до едно пълно психическо отчуждение във времето.

– Но къде е предимството от подобни заболявания?

– Пред своето вниманието имаме един жалък замразен дълг. Нашият беден спътник, плачевно изпаднал, е извършил многобройни престъпления на Земята и в Духовния план и вече повече от хиляда години, суетен и неподготвен, се поддава в лапите на престъпността… От съществуване на съществуване, той не знаеше друго освен да консумира ресурсите от физическата сфера, смущавайки социалните пейзажи, в които Господ му осигуряваше да живее. Различни бедствия, като убийства, бунтове, изнудвания, клевети, фалити, самоубийства, аборти и обсебвания, бяха причинени от него, в продължение на много векове (както на Земята, когато е инкарниран, така и на духовния свят), защото той не виждаше нищо пред очите си, освен да задоволява собствения си егоизъм… В него виждаме един рядък случай на систематичен бунт и престъпност.

Докато той не узрее в духа за необходимото обновление, Сабино е един случай на „стационарен дълг“, тъй като той остава в процес на принудителна „духовна хибернация “, (т.е. сън, летаргия), затворен в карцера на ментално увреденото плътско тяло, в полза на общността на дезинкарнираните и инкарнираните Духове, тъй като той се намира в толкова ниско морално ниво, че неговото присъствие със съзнание (без умствена недостатъчност), на Земята или в духовния свят, би провокирало смущения и сътресения с непредсказуеми последици.
По този начин той се радва на една пауза в борбата с цел той да може в бъдеще да се изправи с лице пред неизплатените дългове, които има към другите.

Както виждаме, такива са връзките му с адските кръгове (и толкова много врагове го преследват, както бивши съдружници, така и жертви, които не са му простили), че посредством милостта на Исус той временно беше скрит в това чудовищно тяло, в което е станал не само неспособен да общува, но също и по някакъв начин неузнаваем, за негово собствено добро. Неизменно времето заедно с Божествената Доброта ще му помогнат в неговите мъчителни и сложни проблеми.