Книга „Приказки и Апологети“ (Contos e Apologos)
автор Ирмао X, медиум Шико Шавиер
Казват, че някои апостоли на доброто толкова много се издигнали в добродетелта, че поради екстремната сублимация на душите им, успели да достигнат прага на Сияйното Христово Светилище.
Те щяха да се върнат в света, продължавайки делото на любовта, в което участваха; и
все пак, призовани от ангелските сили, те можеха с радост да обиколят околностите на Божествения Дом.
Благословени със слава и доброта, временно те съставиха в Небето една цяла асамблея от красота и мъдрост.
Западните мисионери носеха величествени дрехи, напомняйки за религиозните институции, към които бяха принадлежали, докато светиите от Изтока носеха бели като лилии одежди.
Почитаемите свещеници от католическата и протестантската църкви се смесиха с
еврейските и будистките патриарси. Възхитителни последователи на Конфуций и изтъкнати поклонници на Мохамед разговаряха едни с други.
Далеч над човешките интерпретации, склонни към разногласия, те най-накрая стигнаха до върховно единение в сферата на принципите.
Всеки един от тях беше украсен със символ, послание на храмовете, които представляваха: пръстени, кръстове, жезли, ореоли, огърлици, медали и други скъпоценни емблеми се открояваха от лен и пурпур, от коприна и злато, блещукайки на Слънцето, в което се обливаха.
Един от тях обаче не синхронизираше на сияйното събрание.
Това беше един древен служител на пустинята, който не се беше сродил с нито една църква.
Ибраим ал-Мандеб беше само един предан брат на нещастните, който обикаляше пясъчните равнини на Арабия.
Той не притежаваше никакъв знак, който да внушава уважение и почит. Краката му бяха боси, в рани и прах. Върху дрипавата му дреха се показваха кървавите следи от ранените деца, които беше притискал към гърдите си. Тънките, жилави ръце изглеждаха обвити с камилска кожа, толкова мазолести се показаха от грубата работа по подпомагане на изгубени пътници.
Мръсните посивели коси говореха за дълги пътувания под бурите, а набръчканото и сурово лице рамкираше тежко две красиви и ясни очи, но хлътнали и тъжни, запазили страшните гледки на чуждите болки, които той беше подпомогнал, безкористно и грижовно.
Изолиран на празника, старецът забеляза, че два ангела изследват събранието, правейки
бележки върху един небесен пергамент.
След като анализираха всички присъстващи, един по един, те се приближиха до него изненадани от неприятния му вид.
– Приятелю – попита един от емисарите – към коя църква сте принадлежали на Земята?
– Защо питате? – попита със смирение странникът.
– Господ иска да поговори с един от посетителите на Божествения Дом и ние правим списък
по ред на имената на онези, които го обичаха най-дълбоко в света.
– Тогава не се тревожете за мен! — извика анонимният бедуин. – Никога не съм успявал да се посветя на поклонението на Господа и искрено не знам защо бях доведен тук, след като не мога да имам място сред избраниците на вярата…
– Какво сте правили сред хората?
– Господ да ми прости моята неблагодарност и твърдост – въздъхна старецът – но страданието на моите събратя не ми даде възможност да мисля за него… Никога не успях да разсъждавам върху възвишеността на Рая, защото пустинята беше пълна със скръб и сълзи!…
Виждайки, че странният поклонник се разплака, Ангелът, който стоеше в мълчание, коментира с разбиране:
– Наистина, не можем да ви поставим в списъка на онези, които обичаха Вечния Благодетел, но
ще поставим името ви на пергамента, като човек, който изключително много е обичал себеподобните си.
Старецът, скривайки глава в костеливите си ръце, изхлипа признателно, докато присъстващите спътници коментираха странното поведение на онзи, който се е справил добре, без дори да си е спомнил за съществуването на Бог.
И все пак, след дълги минути на очакване, огромна група от божествени пратеници
влезе в украсения с цветя атриум с песни на радост, носейки широка лента с
име изписано с букви от светлина.
Това беше името на стария Ибраим Ал-Мандеб.
Господ възнамеряваше да разговаря с него…
0 Коментара