В книгата „Време за събуждане“ (Tempo de despertar) Ричард Симонети ни казва следното за алкохолизма:
Тялото е една машина, дадена ни назаем за земното пътуване.
Нека си представим своя срам, когато бъдем информирани от духовните наставници, че сме го разбили, безразлични към неговото запазване…
– Синко, казва наставникът, – съжалявам, че ти се върна преди времето си. Ти се замеси в едно непряко самоубийство!
– Не е възможно! Има някаква грешка!… Аз обожавах човешкото съществуване!
– Обожаваше да пиеш! – ще каже менторът. – Никога ли не осъзна, че вредиш на тялото си, въпреки че то често те предупреждаваше, сигнализирайки с различни неразположения? Те бяха болезнени и презрени призиви за помощ от един слуга, когото ти давеше в алкохол.
– И сега?
– Сега остава да чакаш за реинкарнация. Няколко десетилетия с чувствителен черен дроб, една сложна храносмилателна система и ти ще забравиш за пиенето, като неосъществима страст, която ще избледнее с времето. Една упорита стомашна язва, може би един рак по-късно, ще ти помогне да възстановиш периспирита (духовната обвивка), наранен от порока…
– Не е лесно да победиш обусловеността.
Сред страданията, които смъртта запазва за алкохолика, има една изненада: той продължава да бъде жаден, тъй като алкохолът, освен че уврежда тялото, причинява една обусловеност в духовното тяло, която му налага същото желание за пиене.
Как можеш сам да се заситиш, ако нямаш тяло?
Едно уникално средство, не по-малко невероятно, което той скоро ще овладее: това е свързване с психиката на един инкарниран с алкохолна зависимост, което ще му позволи да изпита усещанията от напитката.
Това е един медиумистичен транс в обратна посока. Вместо инкарнирания да улавя впечатления от Духа, то Духа улавя усещанията на човека, когато употребява напитка, получавайки удоволствие от това.
Хората, чувствителни към това влияние, лесно биват доминирани, превръщайки се в „човешки халби“.
Те пият безконтролно, действайки като инструменти за задоволяване на своите невидими партньори.
– Той е един безсрамник! Трябва да се наслаждава на своето пиянство в затвора! – казват хората, когато говорят за един алкохолик.
– Той е обсебен. Той се нуждае от медицинско лечение и духовна помощ! – учи Спиритистката доктрина.
В баровете, където консумацията на алкохолни напитки е значителна, един виждащ медиум би се уплашил от духовната атмосфера.
Тълпи от пристрастени духове обграждат пристрастени инкарнирани, поддържайки в тях алкохолната зависимост.
Пропитите с алкохол социални събирания често се посещават от дезинкарнирани натрапници, пристрастени от Отвъдното.
Те се възползват от високата консумация на напитки в тези среди, тъй като алкохолът е признат като средство за разпускане.
Няколко дози са достатъчни, за да се преодолее срамежливостта, благоприятствайки комуникацията, без която много гости се чувстват отделени от социалния начин на живот.
Това, което не всеки знае, е, че алкохолът не прави нищо друго, освен да приспива центровете за контрол на поведението. И тъй като там се намират също и физическите основи за размишлението и чувството за оценка, пияният започва да се колебае между експанзивност и агресивност, между комуникативност и подигравка, между непринуденост и неудобство.
Не рядко, наслагвайки се над пристрастените дезинкарнирани, които търсят „човешки халби“, има жестоки обсесори, които се възползват от психическите пробиви, отворени от алкохола.
Инциденти, сбивания, агресии, престъпления, недоразумения, разединение, дисбаланси възникват от коварното действие на сенчести същности, които проникват в беззащитния ум на алкохолика, водейки го до едно антисоциално поведение.
Основният проблем на пристрастения е невъзможността да се приспособи към реалностите на съществуване.
Подхранвайки една изкривена визия, той се вълнува от търсенето на усещания, преследвайки една изкуствена еуфория, един ефимерен рай, винаги последвано от един ад на дисбалансите.
Неподатлив на съвети и напътствия от приятели и семейство, той е настоятелен в пристрастяването си, пропускайки най-добрите възможности за поучение в човешкото пътуване.
След това той се оказва в дълги стажове (етапи) на пречистващо страдание в Духовния свят, като безразсъдния фермер, който бере тръни, засети в плодородна нива.
Колко злини биха били избегнати!
Колко болки не биха се случили!
Колко проблеми биха били решени, ако алкохолизмът от празните разговори в края на работния ден, от безплодните социални събирания, от мързеливите уикенди, бъде заместен с посещение на болни, с грижа за нуждаещите се, с градивно учение, с участие в религиозна дейност!
Тези, които правят това, не се нуждаят от напитки, за да изпитат някакво отпускане или мимолетна еуфория, тъй като в тях има онзи изобилен живот, за който спомена Исус: онази божествена сила, която вибрира в нашите вени, когато умовете ни са изпълнени с идеали и сърцата ни вибрират в благословения ритъм на службата в областта на Доброто!
Ирмао X в книгата „Писма и хроники“ добавя:
Вие искате дезинкарнираните духове да говорят за алкохола, за опустошенията на алкохола.
Много е трудно обаче да се наредят думите и да се определи влиянието им. Достатъчно е да си спомним, че кобрата, наш стар познайник, чийто удар обикновено не поразява повече от един човек, е побеждавана с желязна пръчка, тояга, камък, вряла вода и огнестрелно оръжие, и е внимателно следена поради крясъците на децата, поради предпазливостта на господаря на дома и защитата на общинската служба.
Но алкохолът, който унищожава хиляди същества, е безплатна отрова, където и да отиде, и в много случаи, когато е пременен като шампанско или уиски, той дори е почетен гост, отбелязвайки социални събития. Той се плъзга в гърлата на министри по същия безцеремонен начин, по който се плъзга в гърлата на безделниците на улицата. Той изважда от строя забележителни художници, разваля морала на безкористни бащи на семейства, благоприятства болестите и уплътнява статистиката в лудниците; обаче кажете това на един луксозен банкет и всичко показва, че по съвет на най-великодушните си приятели ще бъдете заведени на психиатър, а дори може да стигнете и до институция за психично болни.
Никой няма нужда да пише за алкохолните напитки, защото живите хроники, написани от тях са в самите консуматори, оставени на пиенето; в престъпленията, които пресата украсява със сензации; в атаките на насилие и в разбитите домове.
И ако към общественото мнение трябва да бъдат призовани коментатори на подобни разрушения, задължително е да бъдат изведени на преден план жертвите на побоищата в домашната среда; мъжете и жените с почтен живот, които са видели лудостта изведнъж да се появява в настроението на обични роднини; децата, потънали в ужас от лудостта на безсъзнателни попечители, и най-вече от лекарите, чиито коси побеляват в тежката задача да облекчат човешкото страдание.
О! Не вярвайте, че ние, бедните дезинкарнирани духове, можем да напишем с по-голям плам последиците от ужасното бедствие, които се изливат с всяка следваща чаша!
(…) Но ние, приятелю, интегрирани в знанието за прераждането, сме наясно, че алкохолът, временно опияняващ духовното тяло, хвърля човешкия ум в примитивни вибрационни състояния, задържайки го по необичаен начин в състоянието на един звяр…
И нека не забравяме, че алкохолната зависимост не свършва със смъртта на материалното тяло.
Духовният автор Ирмао Х ни предупреждава, че:
„След смъртта много от духовете изпитват различни телесни неща, така да се каже, дискомфорт в различни размери според мислите и делата, които са имали на земята. Като цяло самото привързване, вкопчване било то в членовете на семейството или в любимата ни храна, довежда до голямо страдание на духа веднъж след като той загуби достъп до обекта на предпочитания.
Широко консумираните алкохолни напитки са друга опасна обсесия. Виждал съм много духове на хора с привидно изискан произход, готови да заменят самия Рай за едно аристократично уиски или нашата бразилска кашаса.“
Животът е свързан с избори.
Спомняйки си за Алберт Айнщайн, ще кажем:
„Интелигентният човек решава проблема. Мъдрият човек го избягва.“
Свидетелство на един дух на алкохолик, чрез медиума Шико Шавиер
Урок 90 – Свободна воля. Алкохолизъм и свободна воля. Последици от алкохолизма върху периспирита
0 Коментара