Духовен автор: Ирмао Х, книга: Luz Acima, медиум: Шико Шавиер

Антоний от Падуа, в сияното местообитание на висшите сфери, където работеше за разширяване на Божествената слава, непрекъснато получаваше молитви от едно семейство, което живееше на италианските хълмове.

Всеки ден светецът биваше призоваван да помага и се чувстваше докоснат от непрестанните проявления на такава вяра. Той се усмихваше очарован, като се позоваваше на молбите на това семейство. Групата предано отдадени се молеше на светеца за най-малкото нещо. Те споменаваха името на Св. Антоний: за мигрените на стопаните на къщата, за мечтите на дъщерите, които искаха да се оженят, за глупостта на момчето, за обувките на децата.

Светията откриваше, че повторението на молитвите е любопитно, и определи на сътрудниците осигуряването на необходимите ресурси според сезоните: пари, битови услуги, помощ, медикаменти, радост и утеха.

Един ден Свети Антоний забелязал, изненадан, че това семейство вярващи все още не е подало нито една молба за работа. Щедрият защитник размишляваше и реши лично да посети семейството.

Няколко дни по-късно Селестино, един разумен сътрудник, дойде да изчака Св. Антоний, близо до местоживеенето на селяните.

Светецът искаше да знае всичко и Селестино каза с уважение:

– Вижте!

Влязоха в една малка ферма, в една стара къща, в една изоставена градина, в един двор, пълен с безполезни храсти, и един разпадащ се покрив, една конюшня, която само претендираше за такава, където една крава преглъщаше последната си храна.

Вътре в къщата една стара двойка слушаше разговора на своите деца: един едър млад мъж, две млади жени на възраст за женитба и две деца. Свети Антоний благослови домашната картина, отбелязвайки, че неговия лик се пази с любов от всички. Разговорите често бяха изпъстрени с хваления на името му: „Благодарение на Св. Антоний!“

Светецът поиска разяснение от Селестино за този, който изкарва хляба за семейството. Селестино съобщи, че никой от членовете на семейството не е имал постоянна работа, подобаващо възнаградена:

– Животът им се върти около крава на име Пеле, за която аз ви моля за вашето благословение.

Светецът беше удивен.

– Бащата, който казва, че е болен, събира трева, за да може да нахрани кравата. Младите жени доят кравата два пъти на ден, а младежът отнася млякото в селото, за да го продава. Само за пет дни в годината крава отива до близкото стадо. Тя е длъжна да осигурява шест или осем литра мляко средно на ден, и по едно теле годишно. Господарката на къщата обгръща кравата в сладка атмосфера на привързаност, а момчетата внимателно почистват Пеле. Въпреки това, бедното животно живее в едно оградено място.

Знаейки любовта, която посвещавате на тази ферма, ние споделяме със скромната крава непрекъснатите блага, които изпращате на това семейство. По този начин ние гарантираме здравето и благополучието на Пеле, защото ако спадне производството на мляко, какво ще се случи с поклонниците ви? Пеле е тази, която гарантира хляба и дрехите за всички тях.

Антоний замислено отиде в конюшнята … Той погали героичното животно. Откъм къщата той чу виковете „Вива Санто Антонио!“ всред жалбите срещу света.

Свети Антоний беше тъжен и каза на Селестино:

– Да помогнем положително на това нещастно семейство.

Антоний се приближи до кравата, вдигна я и без никакво предупреждение я доведе до дълбока пропаст, след което ѝ помогна да падне по рампата. След няколко секунди кравата вече не принадлежеше към живите животни на Земята.

Селестино беше изумен, но Антоний обясни:

– Много пъти, за да се даде пълна подкрепа на някого, от съществено значение е да се премахнат подпорите.

И той се върна в Рая. От този ден нататък молитвите бяха променени. Селяните кандидатстваха за достойна работа. След няколко месеца един справедлив просперитет обнови дома на това семейство, като донесе мир, увереност и радост на всички …


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *