Книга „Блага Вест“ психографирана от медиума Шико Шавиер
дух автор Ирмао Х
Глава 23 ДОБРИЯТ СЛУГА
Осъждането на богатството се затвърждаваше в духа на учениците с дълбоки корени, до такава степен, че няколко пъти Исус беше принуден да се намеси по начин, който да сложи край на неоправданите спорове. От време на време Тадей сякаш искаше да наложи на слушателите на проповедите на езерото идеята за предоставяне на всички блага на нуждаещите се; Филип не се поколеба да утвърди, че никой не трябва да има повече от една риза, установявайки едно задължение да споделяме всичко с нещастните, като всеки един се лиши от всичко освен от най-необходимото за живота.
– А когато бедният ни се явява такъв само на външен вид? – отвърна догматично Леви. – Познавам богати мъже, които плачат в данъчната служба на Капернаум като нещастни просяци, само с цел да се освободят от данъци. Знам за други, които посягат към обществена благотворителност, а притежават обширни земи. Бихме ли изградили Царството Божие, ако благоприятстваме спекулацията?
– Всичко това е вярно, – отвърна Симон Петър. – Бог обаче винаги ще ни вдъхновява в правилните моменти и това не е причина, поради която да трябва да изоставяме истински безпомощните.
Леви обаче не се отказа и отговори:
– Искрената нужда трябва да бъде непрестанен обект на нашия любящ интерес; но когато става дума за лъжливи просяци е необходимо да се има предвид, че думата на Бог дойде при нас чрез Учителя, който никога не се уморява да ни съветва за бдителност. Важно е да не замърсим чувството на жалост до степен да навредим на нашите братя по пътя на живота.
По този начин бившият събирач на задължения разкри своя начин на виждане; но Филип, вкопчвайки се буквално в ученията, отговори подчертано:
– Ще продължавам да вярвам, че е по-лесно за камила да мине през иглени уши, отколкото един богаташ да влезе в Царството Небесно.
Исус не участваше в тези дискусии, но усети съмненията, които витаеха в сърцата на учениците и оставяйки ги на действието на собствените им разсъждения, изчака възможност за едно общо разяснение.
* * *
Времето минаваше и малки противоречия продължаваха да навлизат.
Но дойде денят, когато Учителят щеше да напусне Галилея за далечното пътуване до Йерусалим. Неговото последно пътуване до Йерихон, преди мъченичеството му, беше очаквано с огромно любопитство. Големи тълпи се събираха по пътища.
Един богат публикан /събирач на задължения/ на име Закхей познаваше славата на Месията и искаше да го види. Престижен началник в своя град, богат и енергичен човек, Закхей обаче беше с толкова нисък ръст, че стремейки се да задоволи своето ентусиазирано желание, той потърси да се качи върху един явор, увлечен от тревожното очакване, с което очакваше преминаването на Исус. Със сърце, изпълнено с любопитство и радостни усещания, при приближаването на Месията началникът на публиканите се възхити на благородната му и приветлива осанка, чувствайки се привлечен от неговата неопределима доброжелателност.
Силно изненадан, той установи, че Учителят се е спрял край него и му казваше с нотка на близост:
– Закхей, слез от това дърво, защото днес имам нужда от твоето гостоприемство и твоята компания.
Без да може да предаде това, което ставаше в сърцето му, публиканът на Йерихон слезе от своята импровизирана галерия, обзет от огромна радост. Той прегърна Исус със спонтанно удоволствие и нареди всички подготовки, та скъпият гост и неговата свита да бъдат приети у дома му с най-голяма радост.
Учителят подаде ръка на събирачът на задължения и изслуша внимателно по-незначителните му наблюдения, скандализирайки силно повечето си ученици.
„Не става ли дума за един богаташ, който трябва да бъде осъден?“ — питаше сам себе си Филип.
И Симон Петър вътрешно разсъждаваше: „Как да оправдая всичко това, като Закхей е един човек на парите и грешник пред закона?“
След няколко минути обаче целият антураж влезе в резиденцията на публикана, който не криеше ненадминатото си задоволство. Исус бе спечелил вниманието му, докосвайки най-съкровените фибри на Духа, със своето доброжелателно присъствие. Той беше един обичан гост, който щеше да остане в сърцето му завинаги.
Наближаваше здрач, когато Закхей поръча да се предложи лека закуска на всички хора, в знак на радост, настанявайки се до Исус и неговите ученици под една огромна веранда.
Лекцията засягаше новата доктрина и знаейки, че Учителят не пропуска възможност да осъди престъпните богатства на света, събирачът на задължения обясни с цялата искреност на своята душа:
– Господи, вярно е, че на мен се гледа като на един човек с осъдителен живот; но в продължение на много години гледам да употребявам парите по начин, който представя ползи за всички, които ме заобикалят в живота. Научавайки, че тук в Йерихон има много бащи на семейства без работа, аз организирах множество работни места за отглеждане на животни и трайно обработване на земята. Дори от Йерусалим вече много семейства дойдоха да търсят в моите работи незаменимия ресурс за живот!…
– Благословени да бъдат усилията ти! — отговори Исус, изпълнен с доброта.
Закхей придоби нови сили и промърмори:
– Служителите на моя дом винаги виждат в мен искрена готовност да им помогна.
– Радвам се с теб, – възкликна Месията, – защото всички ние сме слуги на Нашия Отец.
Публиканът, който толкова често бе обвиняван неправомерно, изживя голямо удовлетворение. Словото на Исус беше ценна компенсация за неговата съвест, посветена на колективното благо.
Въодушевен, той стана и протягайки ръце към Христос, възкликна радостно:
– Господи! Господи! Толкова дълбока е моята радост, че ще споделя днес с всички нуждаещи се, половината от притежанията ми, и ако има в нещо да съм наранил някой, ще го обезщетя четирикратно…
Исус го прегърна с една красива усмивка и отговори:
– Благословен си ти, който сега благоприятстваш истинското спасение на своя дом.
Някои от учениците, особено Филип и Симон, не можаха да скрият своите неприятни заключения. Повече или по-малко вкопчени в еврейския закон и вземайки предвид само буквалния смисъл на уроците на Месията, те намираха тази приветливост на Исус за странна, одобряващ действията на един богаташ в света, признат публикан и грешник.
И тъй като господарят на къщата отсъстваше от сбирката за няколко минути за да организира идването на децата си, за да се запознаят с Месията, Петър и други избухнаха в един дъжд от дребни въпроси:
Защо такова признание на един презрян богаташ?
Богатствата не бяха ли осъждани от Евангелието на Царството?
Защо не се подслони в една скромна къща, а в тази разкошна вила, противно на уроците за смирение?
Би ли могъл някой да служи на Бог и на света на греховете?
Учителят остави питанията да спрат и изясни с доброта и твърдост:
– Приятели, може би вярвате, че Евангелието е дошло в света за да направи всички хора нещастни просяци? Коя е по-голямата милостиня: онзи, който подпомага нуждите на един ден или който предприема мерки за един цял живот? В света живеят тези, които трупат на Земята и тези, които трупат на Небесата. Първите крият своите възможности в трезора на амбицията и егоизма и понякога хвърлят златни монети на гладните, които минават, опитвайки се да се отърват от присъствието им; вторите свързва своето съществуване с много животи, превръщайки от своите слуги и от помощниците в усилията едно продължение на своето собствено семейство. Тези последните знаят как да използват свещения депозит на Бога и са негови верни настойници пред лицето на света.
Апостолите го слушаха удивени. Филип, желаещ да се оправдае след проницателна аргументация на Христос, възкликна:
– Господи, аз не разбрах добре, защото мислите ми бяха насочени към бедните, които твоята доброта ни учи да обичаме.
– Въпреки това, Филип – разясни Учителя – необходимо е да не се изгубим в пристрастие на чувствата. Никога ли не си чувал за оскъдна земя, за бедно дърво, за безпомощни животни? И най-вече, в тези картини на природата, за които Закхей се опитва да се погрижи, не виждаш ли човека, нашия брат? Кой ще бъде по-нещастен: просякът без отговорност, различна от неговата собствена издръжка, или един обременен баща на малки деца, които го молят за хляб?
Докато Андрей го наблюдаваше със силен блясък в очите, удивен от неговите обяснения, Учителят подчерта:
– Да приятели! Блажени онези, които споделят благата си с бедните; но благословени са също онези, които посвещават своите възможности на движенията на живота, осъзнавайки, че светът е един голям нуждаещ се, които така знаят да служат на Бога с поверените им богатства!
Тогава Закхей заповяда да се сервира една голяма трапеза на Господа и учениците, където Исус разчупи хляба, споделяйки общото щастие. Под импулса на една неудържима радост главният публикан на Йерихон запозна синовете си с Исус и изпрати своите слуги да отпразнуват тази паметна за неговото сърце нощ.
На широките тераси на къщата деца и щастливи старци пееха химни на радост, докато голям брой млади хора свиреха на флейти, изпълвайки околната среда с хармония.
Тогава събирайки всички заедно Исус разказа красивата Притча за Талантите, според преразказа на апостолите, и беше също моментът, когато спирайки нежния си и великодушен поглед върху фигурата на Закхей, божествените му устни изрекоха безсмъртните думи: „Благословен да си ти, добър и верен слуга!“
0 Коментара