Духовен автор Ирмао Х, книга „Pontos e contos“, психографирана от Шико Шавиер

Сержио Мафра, развивайки познанията си за Спиритизма, беше се превърнал в ценен спътник и сътрудничеше винаги, когато беше повикан на служба, но имаше един сериозен дефект: беше твърде тъжен и песимистичен и живееше в противоречие с всички процеси на човешкия опит. Той ценеше задачата, която му беше поверена, не отричаше братската помощ; все пак обаче желаеше да умре, да изостави завинаги света и да се отдаде на почивка в съжителство с любящи същности от невидимия свят.
Рикардо, един дългогодишен приятел, му помагаше от духовния свят.
Когато Сержио видя Рикардо през медиумното виждане, той си спомни веднага идеята за смъртта.

– Ах! Приятелю, – възкликна той сълзливо, обръщайки се към благодетеля, – колко много искам да си тръгна, да сътруднича с теб в най-висшия живот! Земята задушава сърцето … във всичко виждам болка, обезсърчение, неразбиране! …
Рикардо се усмихна и, като го хвана за ръка, написа внимателно чрез психография:

– Сержио, скъпи мой, премахни мислите за смъртта, защото само животът продължава във вечността. Не пренебрегвай възможността да служиш на света. Всички ние имаме огромни дългове към Планетата, които трябва да изкупим, утешени и щастливи. Никой не се преражда освободен от сериозни ангажименти. Твоите цели са ценни, ти си искрен в чувствата си и имаш доверие в нас; и все пак фиксирането в идеята, отнасяща се до смъртта на тялото, е опасно обсебване, което може да те завлече до жестоки разочарования. Погрижи се за живота, синко! Не губи време в съжаления! Възстанови над всичко зоната на служба, която ти е предложена и се отдай на работата с любов.

Остани в активно обучение. Не бягай от урока. Тъгата на престъпниците е оправдана с това, че е родена от горчиви разкаяния, които им предоставят възможност за поправка; и все пак обаче у служителите на вярата тъгата представлява една плачевна грешка. Подобна тревожност е един сбор от разрушителни вибрации, в същото време, когато здравословната радост идва от Бог и трябва да се предаде на децата на Отца.
Цялото творение пулсира от радост. За това не се поддавай на дисбаланс. Спомни си, че оставаш на мястото на службата, която Господ ти е определил. Размишлявай върху тази дълбока реалност и продължавай да служиш на каузата на доброто.
Сержио прочете и препрочете съображенията и отговори в сълзи:

– Човешкото съществуване обаче ме плаши. Мисълта за смъртта ми е една утеха. Нищо не ме интересува на Земята, където времето минава ужасно бавно. Бих искал да служа редом до теб, любими приятелю, за да почине сърцето ми и да постигна мир.
Рикардо направи изразителен жест и отговори твърдо:

– Вярваш ли, че тук можем да живеем без трудоемки дейности? Нашите занимания са огромни и отговорностите ни поглъщат. Нашите задължения са много тежки и болезнени. Принудени сме на свидетелства, които биха те ужасили и твоето завръщане в невидимата сфера не е препоръчително, без една подходяща подготовка. Бъди бдителен над твоите вечни интереси, не бързай, използвай времето, съграждай с истината и доброто. Плътското съществуване ти предлага красиви периоди на почивка и наблюдение. Използвай съкровищата на настоящето и не пренебрегвай себе си.
Но той остана глух за съветите на своя духовен приятел.

Мина време и Сержио Мафра се дезинкарнира от един незначителен грип.
Горещото желание да умре за да си почине, попречи на ефикасния контрол на органичната машина; и, когато всички приятели очакваха с надежда неговото физическо възстановяване, стана така, че Мафра постави всички пред една неразбираема изненада.
Рикардо търпеливо го чакаше, прегърна го на прага на новия живот и говореше като на някой, за който не намира друг лек освен потвърждението:

– Успех, приятелю! Планира смърт и изостави тялото! …

– Да, да – отговори Сержио с блестящи очи, – винаги съм искал да сътруднича редом до теб.

– Тогава да се залавяме с работата, нямаме време за губене.
И прилагайки магнетизиращи сили, така че Мафра да не бъде обзет от усещането за сън, той умишлено го поведе със себе си да го придружи в сферата на комплексните служби, които вършеше.
Отначало Сержио беше възхитен, но малко по малко осъзна, че Рикардо разполагаше с много редки часове за почивка през деня. Те дори не можеха да получат шанс да поговорят по-дълго.
Благородният приятел беше зает в самопожертвувателни дейности и наскоро дезинкарнирания беше принуден да го придружи на обиколка из болници, детски центрове за сираци, морги, офиси, храмове и благотворителни организации, в активна служба на помощ на болни и страдащи, инкарнирани и дезинкарнирани. Принуден да следва ритъма на службата, Сержио беше изтощен в края на втората седмица.
Съкрушен, той се обърна към благодетеля със сълзи, като се разкайваше:

– Ах! Благородни ми Рикардо, колко много изисквания в духовната работа! За мен преживяването е много болезнено! Имай търпение, вече не издържам! …
Рикардо обаче не се усмихна, а отбеляза със сериозен тон:

– Ти не искаше ли преждевременно задачите, запазени за човека след физическата смърт? Не се ли възползва от един обикновен грип, за да подпомогнеш органичния дисбаланс? На Земята ставаш сутрин, пиеш освежително кафе, работиш няколко часа в течение на деня, отдаваш се на вкуса на добре приготвените ястия, разсейваш сърцето си в приятелски разговори с обичани близки, получаваш съдействието на открити инкарнирани и дезинкарнирани благодетели и спиш в спокойно в омаята на сънищата … Въпреки искреността на твоята вяра, ти смяташе твоето съществуване за отвратително мъченичество. Ти изтълкува благословията на Вечния като неприятност за сърцето. В момента обаче виждаш, че твоите земни служби бяха много леки и представляват истински рай в сравнение с днешните задължения.
Мафра го погледна с тревожни очи, очаквайки да се освободи от задълженията, които изглеждаха толкова трудни.

Но съвсем далеч от насрочването на почивка, Рикардо насочи към него ясен поглед и заключи:

– Сега, Сержио, не мога да те освободя от ангажиментите, защото моите предупреждения към твоята душа бяха пламенно повтаряни; и тъй като не мога да забравя своите задължения, аз не мога да те изоставя сам на собствената ти съдба по пътя на сенките. И за това в твой интерес е да дойдеш с мен на тежка работа, за да не ти се случи нещо по-лошо.


0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *