Кларенсио премести дясната си ръка, показвайки една възвишена картина, която се разгърна пред погледа ни. Във въздуха вибрираше сладка мелодия, на която огромен ансамбъл от момчета акомпанираше, пеейки един нежен химн на висшата майчина любов.
Тук-там под туфи от бледозелена растителност много дами държаха красиви деца в обятията си.
– Това е Домът на Благословията, – доволен каза инструкторът. – По това време много сестри от Земята идват да посетят дезинкарнираните си деца. Тук имаме една важна образователна колония, смесица от училище за майките и дом за малките, които се завръщат от телесната сфера.
Министърът обаче изведнъж спря. Сега нашите спътнички изглеждаха обзети от радостна тъга. Видяхме ги неочаквано да напускат групата, сякаш внезапно бяха привлечени от неустоими сили, бързайки към ангелчетата, които си тананикаха щастливо. Докато майката, която познавахме по-малко, прегърна едно русо дете с безкрайно доволство изразяващо се в сълзи, то Доня Антонина прегърна едно малко момченце с красиво лице и извика щастливо:
– Маркос! Маркос! …
– Майчице! Майчице! … – отговори детето, и се притисна към гърдите ѝ.
Кларенсио даде знак на бдителните сестри, които отговаряха за забавленията в парка, сякаш да поиска тяхната защита и обич за нашите спътнички в пътуването, след което ни каза:
– Малкият Жулио не е в групата. Все още страда от аномалии, които не му позволяват съжителство със щастливите деца. Той се намира в дома на сестра Бландина. Нека се отправим натам.
След няколко минути пристигнахме пред един малък снежно бял замък, където се открояваха сини овални кули, увенчани с цъфтящи лози. Прекосихме обширна градина обгърната в аромат. Опалови рози, непознати на Земята, примесени с други цветя, цъфтяха обилно.
Сестра Бландина ни посрещна усмихната, запознавайки ни с една симпатична дама, която беше нейната баба в света. Мариана, нашата нова приятелка, ни поздрави любезно. С приключването на обичайните поздрави, Кларенсио заговори директно по работа. Искахме да видим малкия Жулио, който се бе дезинкарнирал чрез удавяне. Бландина, която беше в разцвета на младостта си, и носеше в очите си характеристиките на възвишената зрялост на ума, отговори мило:
– Ах! С голямо удоволствие!
И съпровождайки ни към осветено помещение, украсено с розови орнаменти, където едно момче почиваше на едно много бяло легло, тя обясни без емоции:
– Нашият Жулио все още не се е възстановил напълно. Все още крещи от тревожни кошмари, сякаш се намира в страдание под водите. Призовава баща си постоянно, макар че изглежда по-възприемчив към нашата обич. Всеки ден настоява да се прибира у дома.
Приближихме се до широката люлка, на която си почиваше. Момчето ни изгледа с един неспокоен поглед на недоверие, но, обхванат от нежността на сестрата, която му помагаше, остана безмълвно и безучастно.
– Все още ли не е в състояние да сподели уроците с другите? – попита заинтересовано Министърът.
– Не, – отговори попитаната, любезно, – всъщност нашите благодетели Аугусто и Корнелий, които често ни помагат, са на мнение, че той няма да може да постигне реално подобрение тук, преди реинкарнацията, която го очаква. Той носи една дезорганизирана психика поради дългата липса на дисциплина.
И с добро настроение тя добави:
– Той е един труден пациент. За щастие имаме сътрудничеството на нашата предана Мариана, която го осинови като един духовен син, докато той се върне в земния дом. Беше необходимо да бъде отделен в тази стая, толкова силни са виковете, на които понякога се предава.
– Но не е ли получил препоръчителното магнетизиращо лечение? – попита замислено Кларенсио.
Той ежедневно получава необходимата помощ, – скромно каза Бландина. – Самата аз съм медицинска сестра. Не му липсват магнетизиращи пасове и лекове.
– А сестрата знае ли случая с подробности?
– Да, зная. Еулалия идваше при нас. Жалко, че Одила, майката на нашия болен, не е в състояние да го подкрепи. Мисля, че нейното съдействие може да му вдъхне нови сили. Но освен малката сестра Евелина, която си спомня за него в молитва, никой в семейството не му помага.
(Бележка – припомняме, че Жулио е син на починалата Одила, която обсебва Зулмира втората съпруга на мъжа си, поради огромна ревност и обвинението, че е оставила малкия Жулио да се удави.)
– Майчице! Майчице! .. – извика малкият с дрезгав глас, надигайки се и прегръщайки Бландина, блед и неспокоен.
– Какво те притеснява, синко?
– Боли ме гърлото … – оплака се момченцето.
Младата благодетелка го прегърна, разрошвайки косата му и го посъветва :
– Не се притеснявай. Как може момче толкова ценно като теб да плаче така за нищо? Само си представи! В къщата имаме трима лекари. Не е възможно болката да не избяга бързешком.
Скоро след това тя го настани в едно кресло и поиска съдействието на Кларенсио. Министърът предпазливо го помоли да отвори уста и, с изненада забелязахме, че глотичната цепнатина, особено в областта на аритеноидния хрущял, показва голяма рана.
Съветникът му приложи специални магнетизиращи пасове и след няколко мига Жулио се успокои.
– И така? – каза Бландина, подкрепяйки го нежно, – сега къде отиде болката в гърлото?
И видимо доволна, тя добави:
– Благодари ли на нашия благодетел, синко?
Момчето колебливо пристъпи към Министъра, целуна десницата му с уважителна обич и промълви:
– Много ви благодаря.
Бландина се канеше да каже нещо, но Жулио се втурна в скута ѝ, хленчейки:
– Мамо, спи ми се …
Самоотвержената млада жена нежно го вдигна и го сложи обратно да почива. Когато се върна в стаята, Кларенсио ѝ съобщи, че е дал на болното дете упойващи енергии. Той беше забелязал, че е уморено и бе решил поради това да го подтикне да си почине.
И може би защото беше наясно, че в главата ни е пълно с въпроси за онова мъничко зачервено гърло след смъртта на тялото, Министърът обясни:
– За съжаление Жулио се е замесил в сериозни ангажименти. След неразбирателство в някои емоционални връзки по пътя му през изминалия век, той прояви изключително бунтарство, унищожавайки физическото тяло, което му бе дадено като ценна благодат. Предавайки се на страстта, той изпи голямо количество корозивна течност. Спасен навреме, оцеля от интоксикацията, но изгуби гласа си заради язвите, които се отвориха в неговата глотична цепнатина. И още повече, без да се смири с помощта на съратниците, които го извадиха от опасност, той подхранваше идеята за самоубийство без да отстъпи. Стана така, че макар и болен той успя да избегне бдителността на другарите, които го пазеха и се хвърли в дълбокото течение на една река, в която се случи удавянето, което го отдели от плътната му обвивка.
В духовния живот той страда много, носейки със себе си болестите, които самият той беше нанесъл на собственото си гърло, както и кошмарите от задушаване, докато не се реинкарнира заедно с душите, с които остана свързан, за поправка на миналото. За съжаление обаче той среща естествени затруднения при своето възстановяване. Той ще има да се бори много, преди да се въплъти отново във физическо тяло.
Ние отчетохме тези наблюдения с болезнено възхищение. Болното дете винаги е една разчувстваща гледка.
Не смеехме да изразим своите мисли на учудване, и все пак нашия загрижен приятел, посочвайки нашите съмнения, подчерта:
Преди няколко мига коментирахме върховенството на Закона. Никой не може да предаде неговите принципи. Божествената Доброта ни помага по много начини, подкрепяйки ни в пренастройката, но навсякъде ние ще живеем прикрепени към последствията на собствените действия, тъй като сме наследници на нашите собствени произведения.
Темата представляваше ценно предложение за интересни проучвания, но преди да задам какъвто и да е въпрос, се опитах на дълги вдишвания да поема свежите повеи на вятъра, които внасяха в помещението последователни вълни от приятен аромат.
И коментар от мен – призовавам ви приятели прочетете още веднъж тази глава – тук е казано твърде много съдържание с доста малко думи, и човек може да пропусне дълбочината на казаното, ако не се поспре и замисли. Какво означава тази информация? Времето за сън не е просто пасивност на човека, физиката му може да почива, но духът е активен. И както виждаме в случаите на тези майки загубили децата си – те биват отведени през определен период, регулярно, да посещават душите на своите деца в духовната зона, където те пребивават. Така раздялата е по-поносима, и майчината любов подкрепя тези души постепенно да си върнат осъзнатостта. Грижи се полагат за всички независимо по какъв начин са загинали и колко много или малко кармични дългове носят. В случаи като на Жулио обаче дисбаланса е толкова голям, че само прераждания в тяло могат да подействат за въвеждане на успокоение в духа и облекчаване на периспиритуалното тяло.
0 Коментара