Беше изминал един месец след годежа на Марио Силва, когато една нощ, по молба на Одила, тръгнахме да търсим Зулмира и Антонина за една лична среща в Дома на Благословията.
И двете радостно се показаха с ентусиазъм извън плътното тяло.
Прегърнати и щастливи, те съзерцаваха Земята и Небето, докоснати от възвишена надежда.
В дома на Бландина ни очакваше малка група приятели, в разгара на очарователни прояви на обич и признателност.
Сред всички присъстващи близки се открояваше Сестра Клара, която също беше дошла при нас.
Двете земни пътнички, при контакта с тази атмосфера на истинско братство, се предадоха на чувството на възторг породено от мир и радост.
Изглеждаха сякаш са намерили рая, толкова чиста бе вътрешната екзалтация нарисувана върху лицата им.
В голямата стая, която Бландина беше украсила с цветя, се разменяха приятелски фрази и утешителни впечатления.
Множество красиви коментари обогатяваха разговора, когато Антонина, по-осъзната от своята спътничка, потърси причината за благосклонността, която им бе оказана.
Признателността преливаше от сърцето им, както парфюм, който излита от стъкленицата.
Клара я потупа нежно и обясни майчински:
– Дъщери мои, в нашето поклонение в живота ние преминаваме през времена на сеитба и фази на прибиране на реколтата. В мисията си на жена, досега, вие получихте от времето сътресенията и загадките посети назад. Със смирение и вяра, с кураж и морална храброст, вие преодоляхте тежки конфликти, които тормозеха най-добрите ви стремежи. Това бяха тъмните дни от миналото, отразени в настоящето, но сега вашия път се успокои. Търпението, на което се посветихте, избегна образуването на облаците на бунт, и небето отново стана ясно и вдъхновяващо. Сякаш денят се възроди, сияещ от светлина. Сферата на съществуване изисква още работа и времето за благоприятно посяване се появява отново.
Разговорът около тях беше спрял внезапно.
Околните се опитваха да чуят благодетелката запазвайки тишина, което означаваше, че в нейно лице за нас се въплъщаваше мъдростта.
След краткия интервал нашата приятелка продължи:
– Сега, когато възможността благоприятства обновлението, е необходимо да знаем как да реконструираме съдбата. Нека не забравяме. Животът се свежда до тъжна купчина от сенки, когато не се изпълни с работа. Да избягаме от стария панаир на оплакванията, където инерцията продава горчивите си плодове! За да издигнем обаче стълбата на нашето извисяване, задължително е да къпем духа си всеки ден в живия извор на любовта, на любовта, която възнаграждава сама себе си с радостта от даването! Небесният Отец е вездесъщ, посредством любовта, с която насища Вселената. Божественото чувство е невидимото течение, в което се балансират световете и съществата. От Възвишения Трон извира вечният извор, който поддържа ангела на високо и храни червея в бездната. Жената е една чаша, в която Всемъдрият по-интензивно налива чудотворната вода на любовта, за да може животът да бъде облагороден.
Сестри, нека бъдем верни на полученото правомощие. В много случаи, когато се вкопчваме в калта на егоизма или в примамката на омразата, замърсяваме свещената течност, превръщайки я в разрушителна отрова.
Нека бъдем предпазливи. Цената на истинския мир се намира в саможертвата на нашите съществувания. Няма сублимация без отречение в замъка на душата, тъй както в тигела няма пречистване, без помощта на огъня, който пречиства металите!…
Клара погледна Антонина по особен начин и добави:
– Дъще, нашата Зулмира днес разбира, без необходимост от голямо навлизане в миналото, свещеното задължение да подслони малкия Жулио в майчиното светилище…
Забелязахме, че инструкторката, отчитайки императива за душевна почивка за втората жена на железничаря, която скоро бе приключила дългите битки за запазване на собственото си здраве, се стремеше да ѝ спести мнемоничните упражнения.
— Нашата приятелка — продължи тя, като посочи Зулмира с очи – е наясно, че отново я очаква майчинството в скоро време… А вие?
С лъчезарната доброта, която обикновено бележеше изражението на лицето ѝ, тя акцентира:
– Спомнете си старите преживявания и останете внимателна за причините, които вдъхновиха втория ви брак?
Пред изненадата, която се изписа върху лицето на попитаната жена, съветничката, с един жест, който ни беше известен от магнетизиращите операции на Кларенсио, погали леко челото ѝ и повтори:
– Спомнете си! Спомнете си!…
Стимулирана от силата на сестра Клара, в определени центрове на паметта, Антонина пребледня и възкликна, овладявайки собствените си емоции:
– Да, аз съм певицата! Преглеждам, вътре в себе си картините, които са били!… Конфликтите в Парагвай!… Една ферма в Луке!… Изоставеното семейство!… Хосе Естевес, днешен Марио Силва… Да, разбирам смисъла на моя втори брак!…
Означавайки страданието в очите си, тя добави:
– А Леонардо? Къде е нещастният Леонардо?
— Не е нужно да се задълбочавате в спомените — каза мило Клара; – не се намираме в един кабинет за експерименти, а на една братска среща.
Гледайки многозначително в нея, тя добави:
– Достатъчно е да запомните това.
След това, споделяйки вниманието си между двете, тя продължи:
– Скоро вие ще бъдете призовани за ново усилие, в майчинската мисия. Зулмира ще приеме нашия Жулио в скривалището на сърцето си и вие, Антонина, ще възстановите за Леонардо Пирес, вашия дядо и другар по съдба, съкровището на земното тяло. В домашното светилище заблудените и погрешни връзки се преработват, така че да можем да изискваме светлината на щастието от бъдещето.
Дъщери мои, никой не напредва, без да уреди своите сметки с миналото. Нека платим по този начин дълговете, които ни затварят в по-низшите кръгове на живота, възползвайки се от времето в затвора за спасение, за по-голямо усъвършенстване на самите нас. Нека обичаме, усъвършенствайки се!
Нека идентифицираме в човешкия дом пътя на нашето възстановяване! Кръвното семейство на Земята е микрокосмосът от спасителни задължения, в което ние се квалифицираме за служба на по-голямото семейство, което съставлява цялото Човечество. Родителя, нуждаещ се от толерантност и обич, представлява трудната точка, която зависи от нас да спечелим, използвайки я, за да се подобрим в смирението и разбирането. Един неразбиращ баща, един груб съпруг или един син с обезпокоително поведение, символизират линиите на полезната борба, в която ние можем да упражняваме търпението, благостта и предаността до саможертва!… Особено по отношение на децата, да не забравяме, че те принадлежат на Бога и на живота преди всичко!…
В плътската сфера Божественото Провидение запечатва нашата памет, в полза на прераждането, обгръщайки ни с обновяващия дъх на благословената надежда! Поради тази причина не можем да забравим, че децата винаги са ценни връзки на съществуването, изискващи от нас баланс и проницателност във всички решения… За да изпълним голямата задача, която майчинството ни налага, съществено важно е да разберем тяхната психика, която е различна от нашата, определяща, често, един вид щастие, което не хармонизира с нашия начин на съществуване. Затова нека знаем как да ги подготвим, без егоизъм, за съдбата, която им принадлежи! Поробващата обич наподобява на един отровен мед, който ни заплита в сянката.
Нека поддържаме духа си в справедливостта, така че нашата обич да бъде една благословия, с възможност онези, които ни заобикалят да се образоват в училището на здравословния труд!…
В спонтанната пауза, която се появи, Зулмира попита просто:
– Отдадена благодетелко, как да действам, за да разрешавам проблемите безопасно?
– Вие преодоляхте тревожни дни на духовна криза – информира съветничката, услужливо – и завоювахте възможността да преструктуриране собствената си съдба. Сега, нека повторим, е време за сеитба. Нека оценим възможността за сближаване. Вие сте две ядра на силата, способни да извършите ценни трансформации в домашните групи, към които се установявате. Нека направим от приятелството братското разбиране, което разбира и толерира всичко, движи се и помага, като продължение на Върховното Добро. Съседството и съжителството, в основата си, са дарове, които Господ ни дава в полза на нашата собствена пренастройка.
Тъй като Зулмира и Антонина намислиха нови въпроси, Клара подчерта:
– Не се страхувайте. Молитвата е невидимата нишка на нашето общение с Божествения План и в светлината на молитвата всички ще живеем заедно. При всякакви съмнения нека за себе си предпочетем конструктивното отречение. Поемането на отговорност от наша страна означава да улесним решението на проблемите.
Усмихвайки се, тя заключи:
– Нека не забравяме привилегията да служим.
Скоро след това малкият Жулио беше докаран в заграждението с огромен кортеж от детска глъчка.
Смях и сълзи се смесиха във възхвала на Божествената Доброта.
След няколко часа, посветени на утехата, ние отново придружихме двете майки, връщайки ги към физическото поле за възвишения труд в земния дом.
0 Коментара