Като се върнахме към нашия кръг на работа и обучение, за да формулираме нови мерки за помощ в полза на протагонистите на историята, която животът пишеше, аз заключих, че не бива да пропускам възможността да добия по-широко разбиране от нашия съветник, намеквайки за разясненията, който ни беше дал за периспирита.
Точно както обикновеният човек твърде малко познава телесното средство, в което се движи, пренебрегвайки повечето жизненоважни процеси, от които се облагодетелства, и използвайки плътското тяло по начина на един наемател, чужд на къщата, в която живее, така също ние, дезинкарнираните, сме подтикнати към щателни размишления, за да анализираме дрехата, с която си служим, за да я опознаем отблизо.
Наистина, пред новите условия на духовния живот, ние със сигурност започваме да оценяваме повече тялото, изоставено на Земята, прониквайки в тайните на неговото формиране и развитие, поддържане и разпадане, но сме предизвикани от загадките на новия инструмент, който започваме да използваме. Във Висшия Живот ние използваме фината кола на ума, поне в сферата, в която се намираме ние, засилвайки малко по малко познанията си относно особеностите, които са ѝ присъщи.
Забелязах по изражението на очите, че Иларио, показва не по-малко желание да знае. И насърчен от отношението на моя спътник, зададох първия си въпрос, като отбелязах:
– Безспорно ще бъде трудно да се постигне големия баланс, който ще ни даде окончателното преминаване към висотите на Чистия Дух.
– О! да — съгласи се министърът със сериозен тон, – за да имаме на Планетарната Кора един съд, толкова усъвършенстван и толкова красив като човешкото тяло, Божествена Мъдрост е похарчила хиляди векове, използвайки многообразните ресурси на Природата, в необхватното поле на формите… За да можем да притежаваме възвишеният инструмент на ума в по-висшите нива, не можем да забравим, че Върховният Отец използва безкрайното време да усъвършенства и сублимира красотата и прецизността на духовното тяло, което ще ни даде основните ценности за нашата адаптация към Висшия Живот.
– Тогава от нас зависи – отбеляза Иларио внимателно – да придадем важна роля на болестите в човешката сфера. Почти всички са в света за да играят значителна роля в регенерацията на душите.
– Точно така.
– Всеки „център на сила” – помислих си аз – ще изисква абсолютна хармония пред Божествените Закони, които ни управляват, за да можем да се издигнем в посока към Съвършения Баланс…
– Да, – потвърди Кларенсио, – нашите морални отклонения установяват кондензацията на по-нисши флуиди с гравитационна природа (които подлежат на гравитация) в електромагнитното поле на нашата телесна организация, принуждавайки ни към естествен плен около типа тела на началните животи, към които сме привлечени. (бележка – имат се предвид миналите ни дела влияят върху формирането на тялото)
Иларио, продължавайки по-нататък собствените си разсъждения, попита:
– Нека си представим един човек напълно примитивен, който се намира в пълно невежество за Висшия Замисъл, които се отдава на безразборни злодеяния… Би ли имал той във фините тъкани на душата си лезиите, присъщи на супер цивилизования европеец, който се предава на престъпната индустрия?
Кларенсио се усмихна с разбиране и добави:
– Нека вървим бавно. Току що коментирахме проблема за еволюцията. Така, както усъвършенстваната обвивка на човека е родена от първичните форми на Природата, така също и духовното тяло получи своето начало в рудиментарните принципи на интелекта.
Необходимо е семето да не се бърка с дървото или детето с възрастния, въпреки че се появяват в един и същи пейзаж на живота. Периспиритуалния инструмент на дивака трябва да се класифицира като човешка протоформа, изключително кондензирана поради своята интеграция с по-плътната материя. Периспирита на дивака спрямо усъвършенствания духовен организъм на Духовете, които са до известна степен облагородени, е както антропоморфната маймуна спрямо добре разположения човек на съвременните градове. В същества от този вид моралният живот тъкмо започва да се появява и техния периспирит все още е изключително плътен. Поради тази причина те ще останат в училището на опитностите за дълго време, като блока необработен камък под ударите на чука, преди да предложат на самите себе си един шедьовър… Те ще прекарат векове след векове, за да се рафинират, използвайки множество форми за да завладеят по-висши качества, които чрез пречистване на организацията им, ще предоставят нови възможности за развитие на съвестта. Инстинктът и интелигентността малко по малко се трансформират в знание и отговорност и подобно обновяване дава на съществото най-модерното оборудване за проявление…
Удивителното тяло на човека на Земната Повърхност беше търпеливо издигнато, в течение на вековете и деликатното тяло на Духа, в най-висшите нива, бива конструирано, клетка по клетка, в курса на безкрайните хилядолетия…
И със замислен поглед Кларенсио заключи:
– … докато не прехвърлим местожителство, готови да напуснем окончателно пътят на формите, поставяйки се в посока на сферите на Чистия Дух, където ни очакват невероятните, невъобразими ресурси на върховната сублимация.
Инструкторът се умълча, но въпросът беше твърде важен, за да загубя интерес много бързо. Припомних си безбройните случаи на неясни заболявания от моя личен опит и добавих:
– Със сигурност медицината ще запише славни глави на Земята, ако проучва по-уверено в проблемите и тревогите на душата…
— Ще ги запише по-късно — потвърди Кларенсио, уверено.
– Един ден човек ще учи човека, в съответствие с инструкциите на Божествения Лекар, че изцелението на всички злини се намира в него самия. Почти общият процент на човешките заболявания води началото си от психиката.
Усмихвайки се, той добави:
– Гордостта, суетата, тиранията, егоизма, мързела и жестокостта са пороци на ума, които пораждат смущения и болести в неговите инструменти за изразяване.
С цел да науча повече, аз отбелязах:
– Ето защо имаме долините на Чистилището, след гроба… смъртта не е изкупление…
– Никога не е била, – любезно поясни министърът. – Болната птичка не се оттегля от състоянието на болест, само защото е излетяла от клетката. Адът е едно творение на дисбалансираните души, които се събират, точно както блатото е една колекция от кални ядра, които се съединяват едно с друго.
Когато, със съвест склонна към доброто или към злото, ние извършим това или онова злодеяние в света, наистина можем да нараним или да навредим на някой, но преди всичко нараняваме и навреждаме на самите себе си. Ако премахнем от съществуване нашия ближен, нашата жертва ще получи толкова много симпатия от другите, че скоро ще се възстанови под законите на баланса, които ни управляват, и много пъти ще ни се притече на помощ, много преди да успеем да поправим разкъсаните нишки на нашата съвест. Когато обиждаме това или онова създание, ние създаваме лезии най-първо на нашата собствена душа, тъй като унижаваме своето достойнство на вечни духове, забавяйки в себе си свещени възможности за растеж.
– Да, – съгласих се аз, – тук съм виждал тревожни пейзажи на изпитание, които ме карат да размишлявам…
– Болестта като духовна дисхармония – прекъсна го инструкторът – оцелява в периспирита. Известните в света заболявания и онези, които все още се изплъзват от човешката диагностика, дълго време се задържат в измъчените сфери на душата, подтиквайки ни към пренастройка. Болката е великото и благословено лекарство. Тя превъзпитава умствената ни дейност, преструктурирайки частите на нашия инструментариум и полирайки душевните ядра, които нашия интелект ползва за да се развива по пътя към вечния живот. След Божията Сила, болката е единствената сила, способна да промени хода на нашите мисли, принуждавайки ни към съществени модификации, с оглед на Божествения План по отношение на нас, от чието изпълнение не бихме могли да избягаме без сериозно увреждане за нас самите.
Колония Наш Дом сега се показа пред нас. Златните лъчи на утринта рисуваха по далечния хоризонт.
Министърът се сбогува, бащински.
Това беше един от моментите, когато за дълго време той се отдаваше на молитва.
0 Коментара