Връщайки се в къщата на Амаро, ние все още можехме да го наблюдаваме извън плътното тяло, в разговор с Одила, под пряката подкрепа на нашия наставник.
Първата съпруга на железничаря, разпознавайки съпруга си, вероятно с помощта на Кларенсио беше изоставила Зулмира за момент и коленичейки в краката му, го умоляваше и умоляваше:
– Амаро, изгони я! Махни тази жена от нашата къща! Тя открадна нашия мир… Уби сина ни, вреди на Евелина и е дразнител за теб!…
Посочвайки с ужасен поглед болната жена, тя подчерта:
– Защо държиш такава натрапница?
Амаро, много натъжен, се опита да насочи вниманието си към нашия инструктор, но може би измъчен от повторната срещата с първата си жена, намусена и разярена, той беше загубил ведростта, която обикновено характеризираше изражението му.
Докато беше край нас и се занимаваше с проблемите от морален характер, които поглъщаха ума му, той поддържаше завидно спокойствие, с аристократично проникване в проблемите на живота, а там, пред жената, която владееше чувствата му, той се оказа по-достъпен за дисбаланс и смущения.
Изглеждаше заинтересован да отговори на възраженията, които чу, обаче една изключителна бледност на лицето издаваше емоцията, която го възпрепятстваше.
Застанал между Одила и Зулмира, той сякаш беше разделен между любовта и съжалението.
Майката на Евелина продължи да крещи с драматична интонация; въпреки това, неподвижен, съпругът наподобяваше на една жива статуя на съмнението и страданието.
Аз очаквах, че нашия наставник, подобно на това, което се случи преди няколко минути с железничаря, ще върне ума на Одила към впечатленията от миналото, с цел да успокои сърцето ѝ, и му заговорих в този смисъл, но Кларенсио доброжелателно информира:
– Не, няма да проработи. Нашата история би се разраснала твърде нашироко, ако твърде много се разпростираме назад във времето. Препоръчително е да се придържаме към линията на действие, родена в молитвата на Евелина.
Забелязвайки, че железничарят показваше необичайно безпокойство, Министърът се приближи до него и бащински го отдалечи от Одила, отвеждайки го до леглото, където почиваше физическото му тяло.
Горката дезинкарнирана се опита да се вкопчи в него, като извика безутешно:
– Амаро! Амаро! Не ме изоставяй така!
Домашният часовник отброи три часа сутринта.
Господарят на къщата се събуди унил. Той потърка сънливо очи, запазвайки идеята, че все още чува призива, който вибрираше във въздуха:
– Амаро! Амаро!
В него шокът от срещата беше много силен. На екрана на паметта му остана само последната фаза от духовната му обиколка – образът на Одила, която му се струваше, че моли за помощ…
От поучителния разговор, който имахме, не остана и следа.
Оставяйки го на фрагментарния спомен, който дойде в съзнанието му като обикновен сън, ние си тръгнахме.
Сестра Бландина ни помоли за незабавна помощ в полза на малкия Жулио, който беше поверила на грижите на Мариана, докато ни намери.
Възползвайки се по време на пътуването до Дома на Благословията, попитах Министъра за една загадка, която дразнеше въображението ми.
Естевес (днес Марио Силва), по време на Парагвайската война, беше пострадал толкова, колкото Жулио, умирайки от отровата (дадена му от съперника му Леонардо Пирес). Защо при дамата се появяваха толкова коренно различни ефекти? Момчето все още имаше болно гърло, докато медицинския работник, жертва на Леонардо, изглежда не бе познал никакви по-сериозни последици…
Кларенсио, усмихвайки се, обясни грижовно:
– Не си взел предвид изследването на причините. Естевес беше отровен, докато Жулио сам се отрови. Има голяма разлика. Самоубийството обхваща огромен комплекс за вина. Психическата фиксация в угризението на съвестта причинява неописуеми дисбаланси в духовното тяло. Злото сякаш се инсталира в дебрите на съзнанието, което го проектира и конкретизира. Видяхме Леонардо Пирес и образа на Естевес, който измъчваше въображението му и наблюдавахме Жулио, болен и до сега, като последица на умишлените грешки, на които той се отдаде преди почти осемдесет години. Мисълта, която отприщва злото, остава затворена в карцера на неговите последици, защото неизбежно търпи шоковете на завръщането, в тялото, в което се манифестира.
И пред мълчаливите разсъждения, които ме погълнаха, той добави:
– Естествено е да бъде така.
Бяхме стигнали до изящната резиденция на Бландина и влязохме.
Плачът на Жулио ни изпълни със състрадание.
След като поздравихме преданата Мариана, която му помагаше с майчинска грижа, министърът го прегледа и уведоми сестра Бландина, малко обезпокоен:
– Нека бъдем спокойни. Надявам се да го доведа до прераждане скоро, до дни.
– Да, тази мярка не трябва да се бави – каза загрижено нашата приятелка.
Без съмнение, отбелязвайки нашето любопитство, както и интереса на Иларио за придобиване на информация и знания за проблемите, които видяхме отблизо, инструкторът ни покани да наблюдаваме нещастното дете, като каза:
– Както знаете, нашето тяло от разредена материя вътрешно се управлява от седем центъра на силата, които се събират в разклоненията на нервните сплитове. Вибрирайки в унисон едни с други, под влияние на насочващата сила на ума, те създават за наша употреба едно превозно средство от електрически клетки, което можем да определим като електромагнитно поле, в което мисълта вибрира в затворена верига. Нашата психическа позиция определя специфичното тегло на нашата духовна обвивка и, следователно прилежащия му „хабитат“, т.е. средата на живот. Това е просто въпрос на модела на вибрация. Всеки един от нас вдишва в определен тип вълна. Колкото по-примитивно е състоянието на ума, толкова по-слаб е вибрационният приток на мисълта, индуцирайки принудителна аглутинация, прилепване на съществото към областите на ембрионално или измъчено съзнание, където се събира с по-низшите животи, към които има синхрон.
След като напуснем земното тяло, нарастването на умствения приток в електромагнитното тяло, в което се движим, е до степен на опитността, придобита и архивирана в нашия собствен дух. Наясно с такава реалност, е лесно да разберем, че ние пречистваме или дисбалансираме деликатния агент на нашите проявления (т.е. духовното тяло), според вида на мисълта, която произтича от вътрешния ни живот. Колкото повече се доближаваме до животинската сфера, толкова по-голяма е кондензацията затъмняваща нашето духовно тяло и колкото повече се издигаме, с цената на собствените си усилия, в посока към славните конструкции на духа, толкова по-голям е финесът на нашата обвивка, която започва лесно да се комбинира с красотата, с хармонията и светлината царуващи в Божественото Творение.
Изслушахме възхитени ценните обяснения, но Кларенсио, осъзнавайки, че не бива да оставяме настоящите дела за вършене, се обърна към болното гърло на Жулио и продължи:
– Нека не се отклоняваме от практическите наблюдения, за да можем с яснота да изучаваме конфликтите на душата. Каквато е покварата на мисълта, такава е дисхармонията в центъра на силата, който реагира в нашето тяло към този или онзи вид мисловни потоци. Нека приложим към нашия бърз урок, доколкото е възможно, терминологията, донесена от света, за да можете да схванете по-добре нашите бележки. Анализирайки физиологията на периспирита нека класифицираме неговите центрове на силата (енергийните центрове), използвайки паметта за най-важните области на земното тяло.
И така като максимално изражение на духовното тяло, което понастоящем ни служи, имаме „коронния енергиен център“, който на Земята Индуската философия нарича хилядолистния лотос (коронна чакра), бидейки най-значимия поради високия си излъчващ потенциал, тъй като представлява връзката с ума, лъчисто седалище на съвестта. Този център първи получава стимулите на духа, управлява останалите центрове, но въпреки това вибрира с тях в справедлив режим на взаимозависимост. Като се вземат предвид в нашето изложение явленията на физическото тяло и за да удовлетворим наложителността от простота в нашите дефиниции, трябва да кажем, че от този център се излъчват поддържащите енергии на нервната система и нейните подразделения, отговарящи за храненето на мисловните клетки и осигуряването на всички електромагнитни ресурси, необходими за органичната стабилност. Следователно той е великия асимилатор на слънчеви енергии и лъчи на Висшата Духовност, способен да благоприятства пречистването на душата.
Веднага след това отбелязваме „мозъчния енергиен център” (чакра на третото око), непосредствено до „коронния център”, който подрежда възприятия от различни видове, възприятия, които в плътска дреха съставляват зрение, слух, допир и необятната мрежа на интелектуалните процеси, които се отнасят до словото, културата, изкуството, знанието. Именно в „мозъчния енергиен център“ притежаваме командването на ендокринното ядро, отнасящо се до психичните сили.
След това имаме „центъра на ларинкса“ (гърлена чакра), който ръководи вокалните явления, включително дейностите на тимуса, щитовидната жлеза и паращитовидните жлези.
Скоро след това идентифицираме „сърдечния енергиен център“ (сърдечна чакра), който поддържа службата на емоциите и общия баланс.
Продължавайки с нашите наблюдения отбелязваме „центъра на далака“ (чакра на слънчевия сплит), който в плътното тяло се намира в далака, регулирайки разпределението и правилното движение на жизнените ресурси във всички подразделения на телесното средство, което използваме.
Продължавайки идентифицираме „коремния енергиен център” (сакрална чакра), който е отговорен за проникването на храна и течности в нашата телесна организация.
И накрая имаме „генетичния енергиен център“ (коренна чакра), където се намира светилището на секса, като храм моделиращ форми и стимули.
Инструкторът направи кратка почивка и продължи:
– Не можем да забравим обаче, че нашето фино тяло, както и тялото от плът, е умствено творение по еволюционния път, изтъкано от ресурси, взети временно от самите нас от житниците на Вселената, един съд, който използваме, за да адаптираме в нашата вечна индивидуалност божествената светлина на сублимацията (пречистването), с което от нас зависи да потърсим сферите на Чистия Дух. Всичко е работа на ума в пространството и времето, възползвайки се от хиляди форми, за да се пречисти и освети за Божествената Слава.
Кларенсио погали болното гърло на момчето, посочвайки, че то беше обекта на нашия урок, и добави:
– Когато нашият ум, чрез действия, противоречащи на Божествения Закон, навреди на хармонията на която и да е от тези опорни точки на силата на нашата душа, естествено бива заробен от ефектите от неуравновесеното действие, задължавайки се да работи по пренастройката си. В случая с Жулио ние го наблюдаваме като автор на смущение в „центъра на ларинкса”, изменение, което се изразява чрез заболяване или дисбаланс, които неизбежно ще го придружават в прераждането.
– И как той ще отстрани подобен недостатък? – попитах аз, просветлен от чутите уточнения.
С обичайното си завидно спокойствие Министърът каза:
– Нашият Жулио, с внимание фокусирано в болката в гърлото, е принуден да мисли за нея и понасяйки я, ще се възстанови психически коригирайки вибрационния тонус на „центъра на ларинкса“, като възстанови нормалното му състояние за свое добро.
И за да гравира по-категорично разяснението в ума ни, той заключи:
– Жулио ще се прероди с едно физическо тяло с недостатъци, което по някакъв начин ще символизира увредения регион, за който докладваме. Той ще страда интензивно от гласовия орган, който без съмнение ще се характеризира със слаба устойчивост на микробни нападения и поради това, че нашият приятел е потъпкал благословията на физическото тяло, той ще бъде изправен пред ужасни борби, в които ще се научи да го цени.
След това инструкторът приложи няколко магнетизиращи операции в полза на малкия болен, който стоеше спокоен и с благодарности от двете услужливи сестри, които слушаха внимателно, се сбогувахме и поехме към нашия духовен дом.
0 Коментара