В една голяма стая, в която множество духове работеха усърдно, млада жена подаде на Кларенсио една малка диаграма. Той започна внимателно да я разглежда.
След това коментира спонтанно:
– До сега ние говорихме за отговорност. Ето един факт, който илюстрира нашите идеи.
И като показа диаграмата, която държеше в ръцете си, той обясни:
– Тук имаме една прочувствена молитва, която е успяла да пресече отвъд обичайните вибрационни нива на най-плътната материя. Тя е от страна на една отдадена служителка, която напусна нашия духовен град точно преди петнадесет земни години, заради определени задачи в света на реинкарнираните. Тя не тръгна без нашата помощ и надзор, защото остава все още под наше ръководство. Раждането и прераждането в света, от физична гледна точка, лежат поверени на биологичните закони, чието изпълнение е делегирано на специализирани Интелекти (Духове). Въпреки това раждането и прераждането в техните морални характеристики са подчинени на определени влияния от духа.
Министърът замълча за момент, анализирайки малкия и сложен запис, докато, сякаш да провокира продължение на урока, който получихме, моят спътник каза:
– Но безспорно в прераждането има един план на службата, която трябва да се извърши …
– Да, без съмнение – уточни инструкторът – колкото по-обширни са духовните ресурси на този, който се връща към плътта, толкова по-сложна е работната карта, която трябва да се спазва. Почти всички имаме от миналото значително количество дълг за изкупуване и всички сме предизвикани от постижения (морални и интелектуални), които имаме нужда да придобием. В това е плана, означаващ сам по себе си един вид относителна предопределеност в цикъла на преживяванията, които ни се полага да спазим; обаче действието винаги е наше и в рамките на нашето поведение можем да генерираме обстоятелства в наша полза или в наш ущърб. По този начин виждаме, че свободната воля, също относителна, е една безспорна реалност във всички сфери на еволюцията на съзнанието. Но все пак не можем да забравим, че, на всички нива ние напредваме в истинска взаимозависимост.
В рамките на физическото преживяване до определен етап децата се нуждаят от родители, болните хора се нуждаят от лекари, а младежите не могат да се лишат от съветите на възрастните. Тук, в духовната сфера, компетентността зависи от инструкторите, ефективната подкрепа изисква някой, който знае как да я даде, а трансфера от домашната среда към една облагородяваща работа, когато става дума за Духове без съвършени достойнства, изисква одобрението на компетентните органи.
– Но какво представлява една отразена молитва? – попита моят колега, подклаждан от любопитство.
Иларио също беше лекар в света и също, както мен, оставаше свързан със задачи под отговорността на Кларенсио за придобиване на специализирани знания.
– Отразената молитва е тази, чийто светлинен импулс е отклонил своята посока, отивайки към друга цел.
Бяхме склонни да зададем нови въпроси, обаче съветникът ни успокои, пояснявайки:
– Почакайте малко. Скоро ще видите заедно с мен, че всички сме флуидно свързани помежду си.
След това той заговори с младата жена, която го гледаше с уважение:
– Извикайте сестра Еулалия.
След няколко кратки момента споменатата сътрудничка се появи, излъчвайки доброта и симпатия.
– Сестро, – каза Кларенсио категорично, – тази диаграма е регистрирала притеснителния апел на Евелина, чието завръщане към учението в плътта беше гарантирано от нашата организация. Струва ми се, че горкичката се намира в изключителни трудности …
– Да, така е. – съгласи се попитаната жена – Въпреки крехкостта на своето новото тяло, Евелина понася голямo психическо напрежение. Бащата е претоварен с лични проблеми, здравето му е застрашено, а нейната мащеха страда от упоритото преследване от нашата нещастна Одила.
– Майката на Евелина?
– Да, самата тя. Все още не се е примирила със загубата на водещата си позиция в дома. Вече две години аз влагам енергия и добра воля за да я разубедя. Тя обаче живее, заплетена в тъмните връзки на ревността и не чува. Преливащият егоизъм я накара да забрави ангажиментите, които е поела. От своя страна Зулмира, втората съпруга на Амаро, след смъртта на малкия Жулио изпадна в дълбоко униние. Както знаете, малкият се дезинкарнира от удавяне, съгласно премеждия на които е длъжник от миналото. Неговата мащеха Зулмира, стигна до там да пожелае него да го няма, защото не го обича, и чувствайки се виновна, се озова под внушенията на първата жена на съпруга ѝ… Евелина на свой ред, след като загуби братчето си при трагични обстоятелства, се оказа дезориентиранa между страдащия си баща и изпадналата в отчаяние втора майка… Точно онзи ден успях да я видя. Плачеше трогателно пред снимката на дезинкарнираната си майка, молейки я за закрила. Одила обаче, оплетена в мрежите на собствените си психични творения, се оказа неспособна да отговори положително на доверието и нежността на момичето. Евелина, все пак, толкова силно настояваше за получаване на духовна помощ, че нейните молби, променяйки посоката си, достигнаха до тук под тази форма…
В тишина наблюдавахме малката диаграма.
Нарушавайки дългата пауза, министърът погледна Иларио и попита:
– Сега разбираш ли какво представлява една отразена молитва? Евелина търси духа на майка си, който не е в състояние да я чуе, но дори тогава молбата ѝ не е изгубена… Изпратена на такава висока честота, умоляването на малката ни сестричка проникна през нисшите сфери и продължи да търси подкрепата, която няма да ѝ липсва.
Гледайки към нас със много ясен поглед, той заключи:
– Бихте ли искали да сътрудничите с нас в задачата по подкрепа?
Без съмнение случаят спечели вниманието ни.
Съветникът обаче ни препоръча да изчакаме два дни. Той искаше първо сам да проучи всички събития, за да ни инструктира с точност, когато се присъединим към неговата компания.
Нашата екскурзия беше насрочена и когато времето настъпи, бяхме готови.
Без много да се бавим Кларенсио, Еулалия, Иларио и аз се озовахме в една скромна, но удобна резиденция, в един от кварталите на Рио де Жанейро.
Градският часовник показваше точно двадесет и един часа.
Влязохме.
В тясно помещение, което изглеждаше като работен кабинет или библиотека, един около тридесет и пет годишен мъж четеше едно ръководство по механика с видими признаци на безпокойство.
На простото бюро имаше разгънати няколко публикации, показващи това, което изучава.
Кларенсио, съвсем уместно поемайки ролята на ментор на нашата група, внимателно ни информира:
– Това е Амаро, главата на семейството. От далечното минало той има сложни дългове. В много случаи той използва катапулти и оръдия, копия и железни остриета за зло. Днес той е изтъкнат служител в една железопътна компания…
След това преминахме към елегантна спалня в съседство.
Очарователна четиринадесетгодишна девойка бродираше инициали върху една ленена носна кърпа.
Слаба и тъжна, големите ѝ спокойни очи показваха, че умът ѝ е концентриран. Тя не забеляза присъствието ни, но при контакт с духовните ръце на министъра, показа неописуемо вътрешно удовлетворение.
Инстинктивно тя отмести поглед от опънатия плат и се вгледа в един портрет на жена, висящ на стената. Тя се усмихна, развълнувано, сякаш говорейки с изображението, когато Кларенсио ни каза:
– Това е нашата Евелина, чиято реинкарнация беше организирана от нас преди няколко години. Снимката е спомен от майката, която е починала. Евелина е свързана с родителите си чрез една огромна любов от древни векове. Тя дойде за да срещне хора и ситуации, от които се нуждае, за да гарантира собственото си издигане, но също така донесе със себе си задачата да помага на родителите си. В момента тя вярва, че е подкрепяна от майка си, но поради вече натрупани заслуги в духовния живот, тя самата е тази, която продължава да помага на майчиното сърце, което все още се бори…
Прегърнах, трогнат, възторженото момиче, което имаше един светещ ореол на спокойствие и за няколко минути размишлявах върху величието на любовта и възвишеността на молитвата.
0 Коментара